Почти четири години след началото на еврокризата наближава моментът на истината. Създаването на банков съюз е същината на усилията на европейския валутен блок да направи решителна стъпка към решаването на дълговите проблеми. Това е и опит да се противодейства на тенденциите за подпалване на общия европейски пазар, които заплашват да разкъсат еврозоната, пише в свой анализ The Wall Street Journal.
Критиците смятат, че този процес е твърде бавно зароден. Въпреки това те подценяват значимостта на това, което се прави. Създаването на единен европейски правилник, който да обединява новите капиталови изисквания съгласно Базел III, изграждането на единен финансов надзор, който наблюдава 6 000 банки в еврозоната и през последния месец постигна съгласие по единните правила за работа с провалили се банки са значителни успехи, които значат същевременно и съществен трансфер на суверенитета.
Разбира се, че това, което бе трудно постигнато, не е съвършено. Новите правила съдържат различни опции, специални процедури и възможности за национална преценка - всички слаби страни, които са били критикувани от инвеститори, чуждестранни правителства и Базелския комитет.
Все пак това е неизбежно във валутен блок с 18 членове - и още по-широк Европейски съюз (ЕС) с 28 членове. Всеки един от тези членове има своя собствена финансова система, която се e развивала в продължение на десетилетия и е била оформена от предишни кризи. Всяка страна има дългогодишни данъчни стимули, уникална икономическа структура и местни институции, които се наслаждават на доверие. Толкова по-важно е новият надзор, който ще бъде подчинен на Европейската централна банка, не само да следва прозрачно и решително правилата, но и неговите решения да се изпълняват бързо.
Това са дълбоки води. И в тях миналата седмица нагази Европейската комисия (EК) с предложението си за единен механизъм за уреждане на банките - правно обвързващ набор от правила за действия при провалили се банки. Откакто в края на 2009 г. стана ясен размерът на дълговите проблеми на Гърция, усилията за намиране на решение бяха осуетени от нерешения спор за това кой да поеме разходите за неизпълнение на устойчивостта на дълга на валутната зона.
Ако се приемат плановете на комисията, то последна инстанция ще бъде изненадващо... самата ЕК. Освен това тя предлага да поеме и контрола над сетълмент фонда за 55 млрд. евро, който ще бъде създаден от постъпления от нов банков данък, който ще събира Брюксел.
Забележителен акт на политическа агресия извърши и еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, който насочи критиката си пряко срещу добре познатата опозиция от Германия. Според Брюксел единен орган за реорганизация на затруднените банки е основен компонент на банковия съюз - както е било решено и на срещата на върха на еврочленките през миналата година. Това бил единственият начин да се гарантира организираната ликвидация на трансгранични банки. Така можело да бъдат избегнати дългогодишни съдебни спорове, както в случая на колабиралата през 2011 г. Dexia. Съдебните битки в този случай пречат на всички опити досега за уреждане на преструктурирането на белгийския банков гигант.
Комисията заяви, че с решението сама да поеме контрола върху орган, не капсулира власт в себе си. Това било по-скоро израз на правните ограничения по Договора за ЕС, който забранява на съюза да вменява задачи на нови органи.
В Берлин обаче надушват, че нещо в случая не е наред. Предложението на Комисията идва в момента, в която ЕЦБ е готова да публикува доклади относно качеството на активите на 130 банки, които тя трябва да контролира пряко, когато поеме банковия надзор през 2014 г. Тези доклади - и европейските стрес-тестове, които трябва да последват - сега се превръщат в ключов момент за еврокризата: те са първият и вероятно последен шанс да се възстанови световното доверие в безопасността и платежоспособността на европейската банкова система.
Ако те се извършват чисто, докладите със сигурност ще разкрият капиталови дефицити във всички части на европейската банкова система. Въпреки че банките значително укрепиха капиталовите си буфери през последните години, кредитното качество се влоши още повече. В Гърция и Ирландия делът на лошите ипотечни кредити се е увеличил до 21 и до 16 на сто. В Испания по официални данни през 2012 г. само 4 на сто от ипотечните кредити са лоши. След коригиране на данните с възбраните и преструктурирането на дълговете, истинската пропорция вероятно ще бъде по-скоро близо до 10%, според анализаторите от Nomura.
Остротата, която се предава на дебата за спасяването на банките, отразява отчасти страха от това как трябва да се попълват откритите капиталови дупки. За Германия няма съмнение, че това трябва да става чрез финансовите пазари - ако е необходимо, с участието на кредиторите.
Но едно е ясно – от това как ще бъде решена тази безизходица зависи бъдещото развитие на Европа.
04:30 | 14.09.22 г.