Финансовите министри на държавите от Европейския съюз постигнаха споразумение за правилата за спасяването на банки, съобщава CNBC.
Според договорката акционерите, облигационерите и вложителите с негарантирани депозити - над 100 хил. евро, трябва да си поделят тежестта от спасяването на банките с финансови затруднения.
Преговорите за решаването на проблема с банковите фалити са от решаващо значение за възстановяването на доверието в еврозоната, която е силно засегната от дълговата криза. Споразумението освен това проправя пътя към създаването на банков съюз.
“Ако някоя банка изпадне в затруднение сега, ние вече имаме единни правила кой ще плати за спасяването й”, коментира след края на заседанието председателят на Съвета на финансовите министри на държавите от еврозоната (Еврогрупата) Йерун Диселблум.
“Голямата промяна е, че не данъкплатците, а самият финансов сектор ще се занимава със собствените си проблеми”, допълни той.
Заради глобалната криза европейските данъкоплатци трябваше да платят за спасяването на редица банки, което предизвика възмущение на фона на рецесията в Европа и рекордно високата безработица. Знаци, че тежестта ще бъде прехвърлена от данъкоплатците към акционерите, кредиторите и незащитените вложители в банките, се появиха още при подготовката на спасителния план за Кипър, където за първи път вложителите претърпяха загуби с цел стабилизирането на банковия сектор в страната.
“Има известна възможност за гъвкавост. Ако има национални фондове, те ще могат да се използват, но това е ограничена степен на гъвкавост”, коментира още Диселблум.
Една от държавите от ЕС, които настояваха за повече гъвкавост на процедурата по спасяването на банките, е Швеция. Тя успя да договори отделна процедура.
Диселблум не смята, че новите правила за спасяването на затруднени банки ще отблъснат вложителите. “Всички депозити под 100 хил. евро на практика са изключени и са напълно гарантирани. А и другите вложители са на края на йерархията”, коментира той.