Данък върху транзакциите в ЕС може и да няма

Дълбоки разногласия имат 11-те страни от Европейския съюз (ЕС), които обещаха да въведат данък върху финансовите транзакции. Това е знак, че предложението за въвеждането му може да бъде отложено или дори оттеглено, съобщава в свой обширен матерал по темата Wall Street Journal.

11 са страните, които притискат Европейската комисия (ЕК) да извърши всеобхватни реформи за сделките с акции, облигации и деривати, след като през октомври миналата година предложението за въвеждането на данък върху финансовите транзакции срещна яростната съпротива на много от страните-членки на ЕС, включително Великобритания, Дания и Швеция.

Всички те бяха единодушни, че действието на данъка само в Европа, а не в целия свят, ще застраши конкурентоспособността на финансовата система на ЕС.

11-те страни решиха на своя глава да ускорят преговорите за въвеждането му, възползвайки се от правото си, което позволява минимум девет страни да предлагат промени в икономиката на ЕС, без другите страни-членки да се намесват.

По предложение на ЕК транзакциите с акции и облигации ще се облагат с 0,1%, а тези с деривати – с 0,01%, ако поне едната страна по сделката е член на ЕС.

След серия от срещи, провели се тази година, 11-те страни не са постигнали съгласие относно конкретните предложения, които следва да отправят към ЕК. Те останаха разединени по основни въпроси, като това какъв ще бъде обхватът на данъка и как да се разпределят приходите от него.

Тези въпроси не намират отговор. Но изглежда, че консенсус може да бъде постигнат относно по-ограничения обхват на данъка върху сделките с акции, който много прилича на британския гербов налог. Британският гербов налог се прилага само върху продажбата на акции на компании с място на дейност в страната.

Всяка стъпка към намаляване обхвата на данъка ще намали приходите за финансово затруднените правителства. Приходите от него са ключовият мотив за въвеждането му. Тревожно е как данък върху сделките с държавни облигации ще се отрази на финансово затруднените страни и как това ще повлияе на достъпа им до кредитния пазар.

ЕК се надяваше, че постъпленията от широкия данък ще бъдат 35 млрд. евро на година. Според анализаторите обаче тази цифра и сега изглежда доста оптимистична, а какво остава, когато страните представят своя нов план. Подобни данъци във Франция и Унгария донесоха много по-малко приходи за хазната в сравнение с очакваното.

Тази година Министерството на финансите на Франция очаква постъпленията от данъка върху транзакциите да бъдат между 600 млн. и 800 млн. евро. А целта на правителството е да събере приходи в размер на 1,6 млрд. евро. Обхватът на данък във Франция е по-ограничен в сравнение с този върху гербовия налог в Англия. Той засяга акциите на компании, листвани на френската борса, и с пазарна капитализация над 1 млрд. евро.

Една от основателните причини за забавянето на преговорите е неяснотата как данъкът ще се отрази върху възстановяване на слабата европейска икономика. Данъкът във Великобритания вече предизвика правен спор и сериозно лобиране от страна на противниците му.

На среща миналата седмица ЕК обвини страните, че не са направили разчети кой реално ще плаща данъка. Комисията предложи във всички 27 страни-членки на ЕС да бъде пуснат въпросник, чрез който да събере информация за търговската активност във всяка една държава.

Обаче ентусиазмът на Германия, най-голямата икономика в ЕС и поддръжник на данъка, постепенно отслабва. Най-голямо е притеснението на Берлин за облагането на сделките с деривати. Според немците може да се окаже трудно всички сделки да бъдат обложени. Германия едва ли ще вземе конкретно решение преди наближаващите парламентарни избори през септември.

На срещата Австрия и Белгия отправиха въпроси дали транзакциите на пенсионните фондове или други подобни форми на лични инвестиции ще бъдат изключени от обхвата на данъка.

Страните са различни и в мненията си относно репо сделките. Браншовата организация International Capital Market Association предупреди, че в краткосрочен аспект данъкът може да свие с две трети пазара на репо сделките, което сериозно да се отрази на другите финансови пазари и на икономиката като цяло.

Правителствата трябва тепърва да постигнат съгласие относно това как ще бъдат разпределени приходите от налога. Германия, например, е против данък, приходите от който да постъпват в общия бюджет на ЕС.

След всичко казано дотук целта да бъде представен ясен механизъм за действието на данъка  на 1-и януари следващата година изглежда доста амбициозна.