Финансовите министри на държавите от Европейския съюз (ЕС) не успяха да се споразумеят за новите правила за преструктуриране и закриване на затруднени банки без участието на данъкоплатците, предаде АП.
Липсата на споразумение все повече подкопава доверието в Европа и се възродиха съмненията, че политическите лидери ще успеят да стабилизират финансовата система, отбелязва информационната агенция.
След края на дискусиите финансовият министър на Ирландия Майкъл Нуунан съобщи, че следващата сряда ще има още една среща на Съвета на финансовите министри, на която да се преодолеят основните различия между държавите-членки на еврообщността. Той обаче предупреди, че няма никакви гаранции, че ще се стигне до споразумение.
Френският финансов министър Пиер Московиси изрази увереност, че министрите ще бъде в състояние да постигнат споразумение по време на извънредната среща през следващата седмица, като подчерта, че “90% от работата вече е свършена”. Тя ще се състои малко преди заседанието на лидерите на ЕС, на което те ще дискутират крехкото финансово състояние на съюза.
Споразумението за преструктурирането и закриването на затруднени банки е важна стъпка за стабилизирането на финансовата система на Европа и създаването на т. нар. банков съюз. Това е и ключова част от плановете на ЕС за възстановяването на финансовата и икономическа стабилност в региона.
Като основен проблем се очертава въпросът дали трябва инвеститорите и кредиторите на банките да участват в разходите по тяхното преструктуриране и да поемат загуби при евентуалното им закриване, както и дали в процесите трябва да се включат притежателите на негарантирани депозити в размер над 100 хил. евро.
Най-спорният въпрос обаче се оказа за свободата на властите в държавите-членки да вземат решения за затварянето на банки. Някои страни, като например Великобритания, не искат да бъдат обвързвани от строги общоевропейски правила. Други държави предупреждават, че твърде голямата гъвкавост би създала нови дисбаланси между държавите.
Министрите са поели ангажимент да постигнат споразумение до края на юни, което налага и провеждането на извънредното спешно заседание. Майкъл Нуунан обаче предупреждава, че решаването на проблемите ще отнеме повече време и да се проточи и по време на председателството на Литва, тъй като след това проектозаконодателството ще трябва да се дискутира и с Европейския парламент.
Новите правила ще определят не само размерът на капитала на банките, но и в каква форма трябва да е той, за да се гарантира, че финансовите институции притежават достатъчно ликвидни активи, които могат бързо да реализират при нужда, а не да разчитат на държавна помощ, както се случи в Ирландия, Великобритания и Германия по време на кризата през 2008-2009 г.
Предвижда се също така да бъдат създадени национални фондове за преструктуриране на банки, които по-късно да се слеят в единен европейски орган.
Единният надзор над банките в Европа също е част от стъпките по изграждането на банков съюз. Той ще се осъществява от Европейската централна банка (ЕЦБ), като тя ще започне да прилага новите си правомощия от следващата година.
Предстоят задълбочени дискусии и за системата за единно гарантиране на депозитите, но за момента преговорите са на начален етап.
02:18 | 11.09.22 г.