В еврозоната извършването на финансово разединение беше обявено за враг номер 1 от европейските политици. Носиха се слухове, че ЕЦБ обсъжда предприемането на програми за секюритизиране на активи с цел да подпомогне кредитирането на малките и средни предприятия сред 17-те страни от еврозоната, които пострадаха от разликите в лихвените проценти. ЕЦБ обаче опроверга очакванията, че нещо съществено ще се случи за пострадалите страни в тази насока, предава сайтът Market Watch.
Предизвикателните условия по кредитите в еврозоната отразява простата реалност, че банките са колебливи да отпускат заеми при влошени икономически условия.
Тази тъжна истина се отразява по специфичен начин в развиващите се страни. Последва спад в кредитната активност, а финансовите пазари се паникьосаха от намерението на Федералния резерв на САЩ да изтегли ликвидност чрез намаляване на програмата за количествени улеснения.
Политиците и централните банкери трябва да положат доста усилия, за да постигнат възстановяване. Те може би трябва да разгледат по-внимателно изкуствените и меко казано неработещи методи за кредитиране, както и да намерят действителни решения за справяне с проблемните кредити.
Това ще предизвика масово ликвидиране на предприятия или активи, които никога вече няма да генерират печалби. За съжаление лансирането на спасителна помощ за банките в цялата еврозона не е политически популярно и следователно едва ли скоро ще влезе в дневния ред на някоя среща на високо равнище.
Във времена на свито кредитиране е малко вероятно да видим връщане на трансграничната финансова интеграция, която беше породена от видимия успех на паричния съюз. След разразяването на световната финансовата криза банките и другите кредитори в еврозоната натрупаха огромни запаси от финансови активи в много страни от валутния съюз, но при условия, които силно подцениха истинските нива на риск.
Появилата се тенденция окуражи ЕЦБ да потърси начин да изглади различията в икономическото развитие и финансовата стабилност на страните в еврозоната, което пък трябваше да повиши доверието. Тази теза беше широко изтъквана от Жан-Клод Трише, президентът на ЕЦБ в периода 2003-2011 г. За съжаление финансовата интеграция се превърна в прелюдия към нестабилност – тъкмо обратното на това, което проповядваше той.
Според финансовата теория, поддържана от Трише, който разчиташе на академичните изследвания от САЩ, относително малкото финансово преразпределение към страните от еврозоната със средства от бюджета на ЕС (1% от БВП на ЕС) нямаше да спъва финансирането на икономическото приспособяване на страните.
Това е механизмът, който изгради трансграничните изисквания и задължения през първото десетилетие на паричния съюз, който повлече със себе си европейските банки, когато дълговата криза набра скорост.
Статистиката на ЕЦБ показва колко неща са се променили. В своя реч в Атина миналия месец вицепрезидентът на ЕЦБ Витор Констанцио даде най-добрият анализ на ЕЦБ досега за начина, по който се развива кризата в Европа.
Увеличаването на частния дълг, а не на държавния, стои в основните на нарушеното равновесие в държавите от периферията, разбивайки на пух и прах твърденията на Трише за развитието на кризата. Рязкото покачване на държавния дълг от друга страна се случи, след като финансовата криза вече беше започнала.
През първите седем години от създаването на паричния съюз увеличенията на частния дълг бяха най-широко изразени в Гърция – 217%, Ирландия – 101%, Испания - 75% и Португалия - 49%.
„Конкретен аспект на процеса на финансова интеграция в Европа след въвеждането на еврото беше увеличаването на трансграничната дейност на банките. Експозициите на банките от незасегнатите към засегнатите страни се увеличиха петкратно в периода между въвеждането на еврото и настъпването на финансовата криза“, каза в речта си Констанцио.
Той добави още, че европейските правила за свободно движение на капитали, създаването на равни условия за различните банки и вярата в способността финансовите пазари да се самоуравновесяват направиха политиките за ограничаване влиянието на дадена държава много трудни.
„Никой дори за миг не си е помислял, че растежът на развиващите се икономики в еврозоната може да спре. Като резултат, притока на сравнително лесно финансиране се превърна в огромен кредитен балон за страните, които имат проблеми в момента“, сподели Констанцио.
В резултат банките отказаха да отпускат кредити на частният сектор. Графиките на ЕЦБ показват, че общите експозиции на банките от незасегнатите от кризата държави към засегнатите в момента спадат и отново са в рамките на 25% от БВП на страните с проблеми и 12% от БВП за страните без проблеми - нива, характерни за периода на създаването на еврозоната.
02:48 | 13.09.22 г.