По-дълбоката от очакваното рецесия нанася удар по публичните финанси на Италия, но бюджетният дефицит все още може да се вмести в изискваните от Европейския съюз 3% от брутния вътрешен продукт без допълнително фискално затягане, заяви министърът на икономиката на страната Фабрицио Сакомани, цитиран от Ройтерс.
Сакомани, който е бивш служител на италианската централна банка, заяви в Сената, горната камара на парламента на страната, че икономическият спад е натежал върху данъчните приходи и особено върху ДДС, тъй като потребителските разходи са се свили. Но когато бе запитан дали ще бъдат необходими коригиращи мерки, за да бъде постигната целта за бюджетния дефицит от 2,9% от БВП, той подчерта: „Не мисля, че ще се наложи“.
Бившият министър на икономиката на страната Джулио Тремонти, който държеше юздите на публичните финанси стегнати, прогнозира през тази седмица, че без коригиращи мерки дефицитът през тази година ще надхвърли 4%.
Запитан също дали целта за бюджетния дефицит от 2,9% от БВП ще бъде изпълнена, Сакомани бе категоричен: „Да, напълно“. Той добави, че вече е уверил ЕЦБ в това.
В месечния си бюлетин, публикуван вчера, Европейската централна банка обяви, че за Италия е „решаващо“ да задържи бюджетния си дефицит под 3%, предупреждавайки за рисковете, произтичащи от въздействието на рецесията върху данъчните приходи и разходите.
Премиерът Енрико Лета се мъчи да балансира ангажиментите към ЕС с обещанията на ръководената от него коалиция да понижи данъците. Лета отмени плащането на данъка върху основното жилище на италианските данъкоплатци през летните месеци и е поставен под натиск да блокира повишаването на ДДС, което трябва да влезе в сила от следващия месец.
Според Сакомани обаче двете мерки ще струват на италианския бюджет 8 млрд. евро годишно. „Това ще изисква тежки мерки за компенсиране на недостига, а такива в момента не могат да бъдат открити“, каза той пред сенаторите. По думите му правителството ще направи всичко възможно, за да избегне или отложи повишаването на ДДС, но не може да гарантира, че то няма да влезе в сила.
И други данни от началото на годината досега насочват към рязко увеличаване на дупката в бюджета, подхранвайки опасенията, че дефицитът може значително да надхвърли миналогодишното ниво от 3%. Към края на май дефицитът в държавния сектор бе 56 млрд. евро, или с 20 млрд. евро повече, отколкото през миналата година, и вече е над правителствената прогноза от 55 млрд. евро за цялата година. Дефицитът в държавния сектор е по-тесен показател от „общия правителствен дефицит“, използван от ЕС за оценка на правителствените финанси, но обикновено осигурява признаци за тенденцията.
Освен това значителният бюджетен излишък, който обикновено се отчита през юни заради изтичането на срока за плащане на данъците, вероятно тази година ще бъде доста нисък заради временната отмяна на данъка върху основното жилище.
Разходите по 3-годишните италиански облигации достигнаха най-високото си ниво от март на проведен вчера аукцион в рамките на мащабното изтегляне на инвеститорите по целия свят от рисковите активи, предприето заради опасенията от свиване на стимулите от страна на централните банки и особено на Федералния резерв на САЩ. Италианският публичен дълг, който е изчисляван на 130% от БВП, е вторият най-висок в еврозоната след този на Гърция.
Повечето анализатори очакват икономиката на Италия да се свие с най-малко 1,6% през тази година, а от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и международните рейтингови агенции Moody's и Fitch прогнозират спад на италианския БВП с 1,8%. Страната е затънала в най-продължителната следвоенна рецесия без никакви признаци за измъкване.
През миналия месец Европейската комисия препоръча Италия да бъде извадена от списъка на страните с прекомерни бюджетни дефицити, но тя рискува отново да влезе в него, ако настоящата тенденция не претърпи обрат.
06:48 | 09.09.22 г.