Усилията на Германия да задържи под контрол ръста на заплатите са дали на страната нечестно конкурентно предимство спрямо партньорите й от еврозоната и пречи на затруднените държави в региона да се върнат към растеж, сочи ново изследване.
Докладът, публикуван от фондацията Роза Люксембург, която е тясно свързана с немската социалистическа партия Левицата, посочва, че разходите за единица труд в Германия са останали неизменни от създаването на еврото през 1999 г., пише CNBC.
Авторите на изследването Хайнер Фласбек и Костас Лапавицас изтъкват, че през 2010 г. пропастта между разходите и цените в Германия спрямо Южна Европа е достигнала 25%, а спрямо Франция – 15%. Докладът казва, че германското правителство е започнало да упражнява огромен натиск върху преговорите за заплатите, за да подобри конкурентоспособността на страната във и извън еврозоната, което е подкрепило местния износ. Според доклада с въвеждането на еврото Германия е решила да изпробва нов начин за справяне с високата си безработица. Аргументът е бил, че по-ниските заплати ще доведат до модел на производство, базиран на по-голямо използване на труда.
Докладът се противопоставя на схващането, че подобрената конкурентоспособност на Южна Европа, която се подкрепя от немския финансов министър Волфганг Шойбле, ще изведе еврозоната от кризата.
„Структурните реформи, насочени към понижаване на заплатите, са обречени на провал. Ако те се преследват едновременно от много страни, резултатът ще бъде драматичен спад на вътрешното търсене в тях и крах на търговските потоци помежду им.“
Шефът на френската централна банка и член на УС на ЕЦБ Кристиан Ноайе обаче заяви, че германският икономически модел е вдъхновяващ по отношение подобряването на конкурентоспособността. Същевременно той посочи, че германските заплати в момента бавно се повишават. „Това, което направи Германия през последното десетилетие е да намали индиректно социалните осигуровки, като го компенсира с публично финансиране чрез малко повишение на ДДС и косвените данъци. Това със сигурност е начин за снижаване на разходите за труд и за подобряване на конкурентоспособността.“