Някои икономисти не спират да отправят послание, че разрешаването на кризата в еврозоната е лесна работа. Постоянният пример, който посочват, е Германия, която успяла да подобри конкурентоспособността си преди всички останали благодарение на ограничението на ръста на заплатите, пише Волфганг Мюнхау в анализ за FT.
В момента обаче възнаграждението на труда в първата европейска икономика нараства, при това с бързи темпове, за разлика от Испания и Италия например. Всеки може сам да пресметне докога ще продължава тази корекция, в зависимост от това кой е любимият му начин за измерване на конкуренстоспособността на дадена икономика.
Мерките за икономии също са предпоставка за корекцията на заплатите. Те освен това обърнаха дефицитите по текущите сметки в излишъци заради спадащия внос. На фона на падащите цени износът става все по-конкурентоспособен, а привържениците на този възглед увеличават надеждите си, че растежът бавно ще започне да се възстановява – точно това се случи в Германия преди кризата.
Тези очаквания обаче са напълно погрешни, тъй като подценяват два фактора. Първият е самоунищожително въздействие на строгите икономии върху растежа, когато лихвените проценти са близки до нула, а вторият – неразрешената банкова криза и свързаната с нея кредитна криза, която допълнително оказва натиск върху номиналния растеж, отбелязва анализаторът.
В подобна среда дълговете няма как да намаляват, а Европейската централна банка (ЕЦБ) - да постигне по-висока инфлация. Германия освен това не би приела емитирането на еврооблигации, дори и след изборите в страната през септември, отбелязва Мюнхау.
Европейските политици са се вкопчили в надеждата, че банковият съюз ще разреши всички проблеми на еврозоната. Спорно е обаче доколко този качествено нов съюз може да се справи с тази задача, тъй като още не е ясно доколко е възможно тай да положи началото на мащабно преструктуриране на банковия сектор, затваряне на непечелившите финансови институции и обединяване на други от тях.
02:37 | 14.09.22 г.