През миналата година от България са били изпратени най-много сигнали от частни източници – отделни граждани и анонимни, за злоупотреби с европейските средства, съобщиха от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), цитирана от БТА.
Генералният директор на ОЛАФ Джовани Кеслер, който представи годишния доклад за дейността на службата, посочи, че частните сигнали от България са били 46, а сигналите, подадени от властите – само 4. Сходна тенденция, която той обаче очерта като проблемна, се наблюдава и в Италия, Румъния, Великобритания, Словакия, Белгия, Чехия, Полша и Унгария.
Половината от всички получени в службата сигнали са били свързани с възможни нередности около структурните и земеделските фондове. Голяма част от подадените данни са засягали дейността на служители в институциите на Европейския съюз.Обществените институции от Франция, Латвия, Люксембург, Малта и Словения не са подали нито един сигнал. По един сигнал от обществени институции е постъпил от Кипър, Финландия, Естония, Австрия, Литва и Унгария, очитат от службата.
България, Румъния и Белгия са получили най-много юридически препоръки от службата през миналата година. За Румъния са били издадени 13 препоръки, а за Белгия и за нашата страна - по шест.
Кеслер не се ангажира с отговор на въпроса за разследване срещу бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов. Той отбеляза, че не е в течение и се въздържа от коментар, посочва агенцията.
Тази година службата не представя данни за броя злоупотреби с европейски средства по страни, тъй като информацията понякога изглежда подвеждаща, коментира още Кеслер.