Европейската централна банка (ЕЦБ) може да разшири инструментариума си в борбата с риска от дефлация, коментира членът на Управителния съвет на банката Петер Прает, цитиран от Ройтерс.
Той допълни, че в момента централната банка на еврозоната проучва различни мерки, с които да насърчи кредитирането в региона.
Прает заяви, че дефлационната спирала трябва на всяка цена да бъде избегната, но същевременно намаляването на задлъжнялостта на банковия сектор може да навреди на растежа и да окаже допълнителен натиск върху инфлацията.
„Имаме цел – ценова стабилност. Ако тази цел е в риск, имаме възможност да разширим диапазона на инструментите на паричната политика, ако сметнем, че това е необходимо за постигането на целта“, коментира Прает, но не посочи точно какви инструменти има предвид.
Заради задълбочаването на рецесията в еврозоната ЕЦБ понижи основната лихва до ново рекордно ниско ниво от 0,5% и удължи срока на извънредната мярка за неограниченото финансиране за банките с една година.
Въпреки предприетите досега мерки, инфлацията в еврозоната през април падна до 3-годишен минимум от 1,2% - далеч от целта на ЕЦБ за „здравословна“ инфлация от 2%. Ако се стигне до дефлация, еврозоната ще навлезе в порочен цикъл на спад на цените и доходите, което би било кошмар за централните банкери, тъй като изходът от подобна ситуация е изключително труден.
Въпреки достъпа им до ликвидност и ниските основни лихви, банките в еврозоната не са склонни да засилят кредитирането, особено в периферията на региона, където кризата продължава да бушува. В тази връзка ЕЦБ се е заела „да накара банките да задвижат процеса, като това е въпрос от първостепенна важност“, коментира Петер Прает.
Единият начин за насърчаване на кредитирането е подобряването на прозрачността на пазара на ценни книжа, обезпечени с активи, и превръщането им в атрактивни инструменти за инвеститорите, отбелязва информационната агенция. Ако банките могат да секюритизират кредитите и след това да ги продават, това ще им освободи необходимия капитал за кредитиране на фона на процеса по подобряване на капиталовата им адекватност, който също блокира част от свободните средства.