Проблемите на Западна Европа на този етап не застрашават дългосрочния потенциал за икономически ръст в региона на Централна и Източна Европа. Конвергенцията между Изтока и Запада трябва да продължи, като основен двигател за нея се очертават необходимостта от обновяване на инфраструктурата в ЦИЕ и навлизането на новите технологии. Това са основните изводи от изследване на UniCredit за пазара на корпоративно кредитиране в Централна и Източна Европа, представено по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие, която се провежда в Истанбул.
Очакването на банката е, че през следващите няколко години страните от ЦИЕ ще изпреварят темповете на икономически ръст в Западна Европа. За да се случи това обаче, е нужно да се изпълнят някои условия. Те са свързани с подобряването на бизнес средата и конкурентоспособността на източноевропейските държави.
Икономическите перспективи
Като прогноза за средния темп на нарастване на икономиките в Западна Европа от UniCredit залагат 1% до 2020 година. В същото време за ЦИЕ очакването е да бъдат постигнати стойности на растежа от близо 4 на сто годишно.
За България в близък план (2013-2015 година) финансовата институция залага икономически ръст от средно 2,1 на сто. През последващите пет години обаче (2016-2020 година) се очаква ръст на икономиката от средно 3,4 на сто. Това поставя страната ни в относително добра светлина, близо до средните за отделните държави стойности.
Двигател на растежа в ЦИЕ според UniCredit ще бъдат Турция и Русия с очаквано нарастване на брутния вътрешен продукт от съответно 5,8 и 4,3 на сто през 2016-2020 година. В дъното на класацията са поставени Унгария и Сърбия със съответно 2,1 и 2,0 на сто годишен икономически ръст за разглеждания период.
От банката правят уговорката, че потенциалът за ръст може да бъде реализиран при осъществяването на структурни реформи. Те трябва да бъдат насочени към подобряване на бизнес средата, конкурентоспособността и по-доброто усвояване на европейските средства, насочвани към региона.
Интересен акцент от анализа на UniCredit е съпоставката на темповете на увеличение на разходите на труд и продуктивността в отделните държави от ЦИЕ, чрез която съвсем ясно се очертава в кои държави конкурентоспособността се подобрява и в кои – не.
В тази посока България се намира в доста неблагоприятна позиция – при нарастване на цената на труда с над 50% между 2005 и 2012 година, производителността се е увеличила с по-малко от 25 на сто. Това ясно показва, че на фона на общата тенденция в ЦИЕ страната ни губи конкурентност.
За сравнение, темпът на нарастване на заплатите в Литва е около 20% при подобряване на производителността с около 37 на сто. Съотношението за държава като Германия е приблизително по 10% увеличение и при двата показателя за периода 2005-2012 година.