През последните дни водещият германски борсов индекс DAX се опитваше да мине рекорда си на всички времена, но се отдръпваше в последния момент. И във вторник първоначално изглеждаше, че индексът няма да успее да счупи рекорда. Но в предиобедните часове изведнъж всичко се случи като на бърз каданс. В 10,50 германско време Dax изведнъж пое напред и премина стойността от 8 181 пункта. По този начин германският бенчмарк премина досегашния рекорд от 8151,57 пункта, постигнат през 2007 година, пише германският икономически всекидневник Handelsblatt.
В DAX са включени стойностите на 30-те най-важни борсово котирани германски компании. Водещият германски индекс стартира дейността си на 1-и юли 1988 г. на ниво от 1 163 пункта. Трябва да се знае, че DAX е индекс, при който изплатените дивиденти веднага се включват в изчисленията. Ето защо сравняването с други индекси като Dow Jones, където дивидентите не се включват, не е много точно. Индексът DAX, с изключение на дивидентите, в момента възлиза само на 4 374 пункта. Този индекс постигна своя рекорд през март 2000 г. със стойност от на 6 266 пункта, изчислява още Handelsblatt.
Всеки, който следи събитията нa капиталовите пазари, вероятно си търка очите от учудване в момента: икономиката отслабва, отчетният сезон е всичко друго, но не и вдъхновяващ, а все пак индексите в света се люлеят до нови висоти. Дори на Wall Street бяха отчетени нови рекорди. Така например Dow Jones се повиши в петък до над 15 000 пункта.
Ралито на фондовите пазари не е чудо – за него има очевидни причини. В разгара на финансовата криза централните банки, особено Федералният резерв, завъртяха печатниците на пари и започнаха една безпрецедентна кампания. От началото на финансовата криза предлагането на пари само в САЩ, Япония, Великобритания и еврозоната се е увеличило с пет трилиона долара, което е двукратно нарастване. Още 2,5 трлн. долара са били заделени до края на 2014 г. от Федералния резерв и Bank of Japan. Никога до този момент не е била предлагана такава сума пари.
Едва през миналия четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи основния си лихвен процент за страните от еврозоната от 0,75 до 0,5 на сто. Така тя го приближи до лихвената политика за нулева ставка на Федералния резерв на САЩ. Очаква се ниските лихвени проценти да насърчат компаниите да рискуват и да потърсят по-благоприятни за тях нови заеми и инвестиции. Дали парите действително ще стигнат там, където трябва да отидат, обаче е под въпрос. Част от евтините пари ще се спрат на финансовите пазари и ще насърчат и цените на акциите. "Наводнението на пари по целия свят ще насърчи пазарите и е вероятно да остане така за продължително време", казва Уве Щрайх, борсов стратег в LBBW.
„Политиката за ниските лихвени равнища на централните банки осигурява материал, който може да ни накара да мечтаем", казва пазарният експерт Оливър Рот от Close Brothers Seydler. „Тази мечта още не е свършила. Но толкова по-зле ще се почувстваме, след като един ден се събудим."
17:44 | 01.09.22 г.