Норвегия обяви, че ще вдигне данъците за петролните компании с около 3 милиарда норвежки крони (520 млн. долара) годишно, за да смекчи разходния натиск и прегряването на икономиката на страната, която е най-голям производител на петрол в Западна Европа, информира Bloomberg.
Правителството ще ограничи до 22 процента четиригодишното освобождаване от данък на така наречения свободен паричен поток спрямо сегашните 30 процента и ще увеличи специалния петролен данък от 50 на 51 процента, сочат мерки, представени вчера в Осло. Същевременно се понижава корпоративният данък - от 28 на 27 процента, но за компаниите извън този сектор.
Норвегия започва да усеща влиянието от дълговата криза в Европа и силната крона, отбелязва агенцията. Промените бяха посрещнати с незабавни критики от петролната индустрия. Най-големият производител в Норвегия е държавната компания Statoil ASA. Други водещи производители на петрол в крайбрежната зона на скандинавската страна са Total SA, ConocoPhilips, Royal Dutch Shell Plc) и BP Plc.
Ден след обявяването на новите данъци дойдоха и първите реакции от индустрията. „Неочакваният ход на правителството да повиши данъците за петролните компании носи риск са инвестициите и хвърля съмнение върху дългосрочната предвидимост на регулаторната рамка за офшорното производство“, се казва в изявление на Statoil ASA.
Базираната в Ставангер Statoil, в която 67% държи норвежката държава, заяви днес, че промените ще снижат текущия паричен поток до под 500 млн. крони през тази година и ще намалят данъчните удръжки, които в момента са 38 млн. крони от 1 млрд. инвестирани крони.
"Предложената промяна в норвежката данъчна политика намалява привлекателността на бъдещи проекти, особено в маргинални полета, и повдига въпроси по отношение на предвидимостта и стабилността на фискалната рамка за дългосрочни инвестиции в норвежкия континентален шелф", казва Торгрим Рейтан, главен финансов директор на Statoil, в изявление.