България не е ползвала нито едно изключение от правилата за отпускане на държавна помощ, каквито бяха предприети като временни мерки в подкрепа на закъсалите банки и финансови институции в други държави от ЕС. Това показва преглед на решенията на ЕК в периода 2008 – 2009 година.
Финансовата криза започна от банковия сектор и бавно започна да се разпространява и в други. А през годините Европейската комисия (ЕК) започна да затваря очите си за стриктните правила, от които обаче страната ни не се възползва. Обяснението за това е лесно – просто българските финансови институции не бяха засегнати от проблемите, проявили се в останалите части от общността.
В началото на мандата на ГЕРБ финансовият министър Симеон Дянков оповести за тайно споразумение между Министерството на финансите и Българската народна банка, сключено през 2008 година. В него е било записано, че 1 млрд. лева от фискалния резерв ще бъдат заделени за спасяване на банки, ако се наложи.
На този етап официални данни за реализацията на това споразумение няма.
Официално от облекченията на ЕК са се възползвали 22 държави от общността, сред които Германия, Франция и Великобритания. Освен България молба за държавна помощ за финансиране или преструктуриране на банки по облекчените условия не са подали Румъния, Чехия, Естония и Малта.
Припомняме, че облекчените условия за отпускане на помощ за банки бяха одобрени през октомври 2008 година. Те обаче също подлежат на анализ от Еврокомисията и трябва да отговарят на определени критерии. Един от тях например е, че помощите се отпускат за определен период от време. Целта на промяната е да стабилизира финансовите институции и да ги предпази от истерия, която да срути цялата икономика на страните.