Италианският премиер в оставка Марио Монти и лидерът на лявоцентристката коалиция Пиерлуиджи Берсани са близо до споразумение за избора на нов президент – ключова стъпка за разрешаването на патовата ситуация около съставянето на ново правителство след изборите през февруари, съобщава CNBC.
Седем седмици след изборите, на които никоя партия не спечели парламентарно мнозинство, Монти продължава да ръководи служебния кабинет в Рим. Ключови икономически реформи обаче остават блокирани до избора на нова администрация.
Италианският парламент ще гласува в четвъртък, за да избере наследник на президента Джорджо Наполитано, чийто мандат изтича на 15 май.
В понеделник Монти се срещна с Берсани, чийто лявоцентристки алианс спечели най-много парламентарни места през февруари, но не успя да събере достатъчно подкрепа, за да състави самостоятелно правителство.
Според конституцията Наполитано вече няма правомощия да разпусне парламента, което означава, че задачата за намиране на политически изход ще остане за следващия италиански президент. Неговите опции ще са или да убеди партиите да съставят коалиционно правителство, или да разпусне парламента и да насрочи нови парламентарни избори.
Не е от голямо значение дали водачът на дясноцентристкия алианс Силвио Берлускони и лидерът на протестното движение „5 звезди“ Джузепе (Бепе) Грило ще бъдат убедени да участват в избора на президент, тъй като обединените сили на Монти и Берсани на теория имат достатъчно гласове, за да изберат президент самостоятелно.
Сред кандидатите, чийто имена вече се спрягат за президентския пос,т са бившите италиански премиери Джулиано Амато, Романо Проди и Масимо Д'Алема, както и бившият европейски комисар Ема Бонино.
Възражения обаче не липсват и срещу четиримата кандидати, тъй като кандидатурата на Проди се отхвърля от Берлускони, докато Амато и Д'Алема се приемат с недоверие като представители на традиционния италиански политически елит. От друга страна проблемът с Бонино е нейната неприязън към все така влиятелната католическа църква в страната.
Според процедурата за избора на президент са необходими две трети от 1007 гласа от двете камари на парламента плюс определен брой регионални делегати. Ако подобно съгласие не бъде постигнато при три гласувания, може да се проведе четвърти вот, при който е необходимо обикновено мнозинство.
03:21 | 13.09.22 г.