Европа може да обърне гръб на мерките за икономии

Мерките за икономии, които доскоро се разглеждаха като най-подходящото „лекарство“ за „болната“ европейска икономика, бързо губят подкрепа. Още повече, че се увеличават отстъпките, които европейските политици дават на затруднените държави, под формата на отсрочки за изплащането на спасителните заеми и сроковете за намаляване на дефицита, съобщава CNBC.

Последната страна, която приключи подобна сделка, е Гърция. Междувременно Испания е поискала повече време от Европейския съюз (ЕС) за намаляването на бюджетния дефицит в съответствие с европейските правила. Според правителствен източник на Ройтерс Мадрид ще увеличи целта си за дефицита през 2013 г. до 6 на сто и води преговори с Европейската комисия (ЕК) за отсрочка за свиването на дефицита под 3%.

Миналата седмица пък финансовите министри на държавите от еврозоната дадоха на Ирландия и Португалия още 7 години, за да изплатят спасителните заеми.

Министърът на икономиката на Испания Луис де Гиндос коментира пред медията, че фискалната консолидация и растежа не са взаимно изключващи се, но е необходимо да бъдат „по-съвместими“. „Ние трябва да намалим бюджетния дефицит и да възвърнем доверието, което изгубихме, но същевременно фискалната корекция трябва да е съвместима с други мерки, които да насърчават растежа в краткосрочен план“, коментира де Гиндос.

„Политиката в еврозоната по отношение на държавите с прекомерен дефицит от 2013 г. не е тази от 2011 г., нито от 2012 г. На „прегрешилите“ им се дава повече време да се поправят, крайните срокове за изплащането на спасителните заеми се удължават, а най-важното е, че кризата се разпростря от периферията към ядрото и постави дискусията за икономиите пред сериозни предизвикателства“, коментира Ник Спиро от Spiro Sovereign Strategy.

Изглежда, че и в Германия настроенията са на път да се променят. Пеер Щайнбрюк, бивш финансов министър на страната и ръководител на лявоцентристката Социалдемократическа партия, започна предизборната си кампания с обещанието, че ще промени политиките на бюджетни ограничения, наложени в Европа от основния му опонент – сегашният канцлер на страната Ангела Меркел.

„Политиките на бюджетни ограничения няма да бъдат заменени, но всичко е въпрос на дозировка. В страни като Гърция и Португалия виждаме един порочен цикъл на прекомерно строги икономии, по-нисък растеж и висока безработица. В някои държави младежката безработица надвишава 50%. Агенциите за кредитен рейтинг понижиха рейтингите на тези държави и порочният кръг се затвори“, коментира Щайнбрюк.

„Много е важно да има консолидация, но в такава доза, че да не е смъртоносна“, допълни той.

Дебатът за мерките за растеж и мерките за икономии ще е в центъра на срещата на финансовите лидери на държавите от Г-20. Групата ще обмисли варианти за съкращаването на съвкупния й дълг в дългосрочен план до 90% от БВП. Целта на ЕС е още по-амбициозна – дългът да се свие до 60% от БВП.