Около 2,5 млрд. евро от помощта за Кипър отива за рекапитализиране на банките

Документи на бъдещите кредитори, с които са се сдобили от РИА Новости, сочат, че около 2,5 млрд. евро от спасителния пакет, одобрен от Съвета на министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната (т. нар. Еврогрупа) ще бъдат използвани за рекапитализиране на банковата система на Кипър, като двете банки, подлежащи на преструктуриране, няма да участват в схемата.

Кипър се съгласи да оздрави банковата си система, за да получи спасителен пакет на стойност 10 млрд. евро от международните си кредитори в лицето на Европейския съюз и Международния валутен фонд, като останалите средства до 23 млрд. евро страната възнамерява да набере за сметка на вложителите, акционерите и собствениците на ценни книжа в двете най-големи кредитни институции на острова - Bank of Cyprus и Cyprus Popular Bank, позната и под местното си наименование Laiki.

За да не допуснат масово изтичане на капитали от двете банки, кипърските власти въведоха драконовски мерки на контрол върху финансовите транзакции в страната. Bank of Cyprus ще бъде преструктурирана, а Laiki - закрита, като добрите ѝ активи ще преминат в Bank of Cyprus.

„Европейската комисия в сътрудничество с Европейската централна банка прецениха, че общият обем на нуждите от рекапитализиране (на останалите банки – бел. ред.) е 2,5 млрд. евро“, пише в документа. В друг документ се отбелязва, че тази сума ще бъде част от кредитите от ЕС и МВФ, която ще покрие съответните потребности.

Сумата от 10 млрд. евро ще бъде отпускана на траншове до 31 март 2016 г., пише още в документа. 4,1 млрд. от нея ще бъде използвана за погасяване на кипърски държавен дълг, а за други бюджетни нужди са заделени 3,4 млрд. евро. Очаква се първият транш от кредитите да бъде отпуснат в средата на май тази година.

В други документи на международните кредитори се посочва, че държавният дълг на Кипър може да достигне 127% от брутния вътрешен продукт на страната до 2015 г. заради отпусканите кредити на стойност 10 млрд. евро, но „тройката“ разчита, че до 2020 г. той ще се понижи до 102% от БВП.

„Очаква се дългът на кипърското правителство да достигне своя връх от 127% към БВП през 2015 г., след това да падне до около 120% от БВП към края на действието на програмата за подпомагане през 2016 г. и да се свие до 102% към 2020 г.“, посочва се в документа.

В петък Еврогрупата одобри спасителния финансов пакет, който сега трябва да бъде ратифициран от парламентите на държавите-членки на еврозоната. След одобрението на национално ниво ще бъде подписан меморандум за взаимно разбирателство между Кипър и кредиторите му, като той представлява окончателно споразумение, определящо параметрите на финансовата помощ за острова.