Макар Европейската централна банка (ЕЦБ) да е декларирала, че дефлацията не е сериозна заплаха за еврозоната на този етап, спадът на потребителските цени под определеното ниво от 2% може и да се окаже проблем, прогнозира Reuters.
През март в Гърция за първи път от години беше отчетена дефлация, но това не е изолиран случай - в останалите страни от еврозоната статистиката отчете спад на цените на потребителските стоки. В Португалия годишната инфлация е 0,5%, а в съседна Испания достига 0,7 на сто.
„В условията на рецесия, растяща безработица и затегната фискална политика в тези държави няма да е изненада инфлацията да падне под нулата и да остане така за няколко месеца през годината”, коментира анализаторът Холгер Сандте.
ЕЦБ вече си отбеляза слабото търсене в периферията на еврозоната или там, където високата безработица и политиката за свиване на коланите избуяват с пълна сила.
Но дори и във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, инфлацията забавя ръста си до 1,1% през март, сочат още данните. Така че скоро действия от страна на централните банкери може и да бъдат факт.
Един от инстрwментите в ръцете на ЕЦБ е основният лихвен процент. В момента той е на ниво от 0,75 на сто или най-високото ниво сред останалите водещи световни икономики. Според оценките на банкерите обаче политиката не стига до всяко кътче от еврозоната и ще трябва да бъдат пробвани и други опции.
Миналата седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги коментира, че банката ще предприеме нови „нестандартни мерки”, сред които са изкупуване на ценни книжа. „Шансовете на ЕЦБ са да приложи нови неконвенционални политики, както подсказа и самият Драги”, коментират анализаторите на Credit Suisse. Какви ще са те, тепърва предстои да видим.