Люксембург ще обмисли по-голяма прозрачност за банковия си сектор, за да помогне за ограничаване на избягването на данъци, е заявил финансовият министър на страната Люк Фриден пред германския вестник Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, цитиран от ВВС.
Във вчерашно интервю за изданието Фриден посочва, че иска да „засили сътрудничеството с чуждите данъчните власти“.
Страната е позната с потайния си банков сектор, а Германия е сред държавите, които твърдят, че Люксембург е използвана от чуждестранни клиенти като данъчно убежище.
Фриден признава пред германския вестник, че няколко страни все по-упорито настояват да получат повече информация за това какво правят техни граждани с парите си в чуждестранни банки.
„Международната тенденция е насочена към автоматичен обмен на информация за банковите депозити. Ние повече няма да се противопоставяме категорично на този процес“, твърди финансовият министър на Люксембург.
В петък Германия подписа договор по проблема с избягването на данъци с Швейцария – друг европейски банков център, известен с поверителността на банковите сметки. Договорът трябва да позволи на Германия да си възстанови сумите по данъците на германски вложители, криещи пари в швейцарските банки.
Населението на Люксембург е само 500 000 души, но банките и останалите финансови институции в страната разполагат с активи, които надхвърлят брутния ѝ вътрешен продукт над 20 пъти.
Въпреки силната ѝ зависимост от финансовите услуги Фриден настоява, че Люксембург „не разчита на клиенти, които искат да си спестят данъци“. Той вече бе заявил, че иска клиентите на банките да бъдат привличани от Люксембург заради качеството на предоставяните услуги, а не толкова от поверителността на сметките.
Призивите за по-прозрачен банков сектор стават все по-мощни в Европа през последните няколко години, докато правителствата се опитват да наберат повече средства чрез данъци, за да подкрепят своите финанси на фона на глобалната рецесия.
Спасителната помощ, договорена между Кипър и международните кредитори на страната, също предизвика опасения за рисковете, на които са изложени малките европейски държави с прекалено голям финансов сектор.