fallback

Колко близо е Кипър до излизането от еврозоната?

Отказът от еврото ще срине стойността на валутата, ще повиши инфлацията и ще срути икономиката на страната, пише New York Times

13:14 | 08.04.13 г. 6

Кипър вече не е в центъра на събитията, след като детайлите по спасителния план за страната бяха изгладени, правителството приложи успешно мерки за контрол на капиталите, а пазарите се успокоиха след първоначалната еуфория.

Въпреки това обаче средиземноморският остров остава близо до опцията за излизане от еврозоната, което може да напомпа инфлацията и да доведе страната до фалит. Въпреки това обаче все повече се засилват гласовете, които искат връщането към кипърската лира, пише New York Times.

Президентът на страната Никос Анастасиадис е против излизането на страната от еврозоната. Основната опозиционна партия обаче е на противоположното мнение. Една малка опозиционна група пък настоява страната да не се отказва от еврото, а да отблъсне само международните кредитори. Влиятелният архиепископ също е критично настроен към т. нар. „тройка“ - Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия.

Поне засега президентът Анастасиадис удържа фронта, още повече, че има достатъчно аргументи в негова подкрепа.

Ако Никозия се върне към кипърската лира, стойността на валутата ще се срине с поне около 50 на сто. Това ще доведе до сериозни загуби на богатство, което ще съсипе икономиката на страната.

Същевременно девалвацията ще подхрани инфлацията. Кипър е малка и отворена икономика, която разчита на внос, евтин имигрантски труд, земеделие и туризъм. Девалвацията ще причини ръст на цените, което означава автоматично, че печалбите ще се свият и конкурентоспособността значително ще отслабне. При такъв сценарий може да се очаква допълнителен шок заради дефицита по текущата сметка, който е от порядъка на 5 на сто, и минималните валутни резерви. Така Никозия няма как да избегне изпадането в неплатежоспособност.

Фалитът може да изглежда привлекателен вариант, защото така страната ще се отърве от голяма част от дълга си. Това обаче няма да бъде толкова просто, тъй като правителството ще се изправи пред много съдебни дела. Фалитът би бил и тежък удар за банковата система, тъй като централната банка на острова няма да може повече да осигурява спешна ликвидност на финансовите институции.

Малкият Кипър няма как да се сравнява с Аржентина. Ако страната се опита да играе твърдо с партньорите й от еврозоната, те също ще започнат твърда игра и могат да намерят начин да изгонят острова дори и от Европейския съюз. Това още повече би влошило положението на страната, чиито най-близки съседи не са добро положение, а взаимоотношенията с Турция са „замразени“ заради отколешни конфликти, които могат да спънат и евентуалният добив на природен газ край бреговете на средиземноморския остров.

Отделно от всичко това страната ще трябва да реши каква парична политика да води. Правителството би могло да „върже“ лирата към друга валута, например британския паунд, или да провежда самостоятелна и нерестриктивна парична политика. Предвид малките валутни резерви на страната обаче какъвто и сценарий да се развие, мерките за контрол на капитала може да действат с години. А това би било по-лошо, отколкото програмата за икономии, поискана от „тройката“.

Отказът от еврото не би бил добър избор за Кипър, макар че и запазването му също няма да донесе ползи на страната. Очакванията са икономиката на средиземноморския остров да се свие с около 20 на сто през следващите две години. Една от задачите на „тройката“ е да помогне на Кипър да вдигне скоро мерките за контрол на капитала, защото в противен случай това може да дестабилизира цялата еврозона.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:41 | 14.09.22 г.
fallback