Кой е следващият? Малта?

Шумът около кризата в Кипър постепенно затихва. Това обаче само измества фокуса върху други държави, които биват заподозрени в проблеми. Примерите са много – през Испания, Италия и Португалия, та чак до Малта.

Последната попада сред потенциалните жертви на кризата поради големия дял на банковата система от брутния вътрешен продукт. Освен това Малта, подобно на Исландия, Ирландия и Кипър, се намира на остров, което дава още една аналогия с проблемите страни.

Кризата в Кипър не означава, че островните икономики са обречени на провал. Делът на банковия сектор на Малта спрямо брутния й вътрешен продукт е почти същият като на Кипър, но тази страна следва доста различен икономически курс, посочва вестник Independent.

Изпадането в криза на Исландия, Ирландия и дори Британските острови, а сега и Кипър, повдигнаха някои въпроси около островите. Има ли нещо, което излага точно тези страни на опасности, дали те не са по-уязвими от останалите? Вероятно не, защото в същото Средиземно море, което гали плажовете на Кипър, намираме едно изключение от правилото - Малта.

По-рано през седмицата управителят на малтийската централна банка каза, че малтийският банков сектор се различава от кипърския както по характер, така и по структура. От една страна той е по-консервативен и по-строго регулиран, а от друга - много по-слабо изложен на капризите на еврото и по-специално - на влиянията на затруднените гръцките банки напоследък, обясни той.

Изказването на управителя на централната банка само по себе си няма да предотврати спекулациите, че Малта може да е следващата плочка от доминото. По-убедителен е начинът, по който тя води политиката и използва парите си.

Не за пръв път в дългата си история Малта предлага полезен урок как островите икономики могат да увеличат максимално предимствата си и да сведат до минимум опасностите, като едновременно укрепват защитите си и ухажват света, пише Independent.

Сега, когато кризата в Кипър е временно решена, неизреченият въпрос е: Кой е следващият? – пише за New York Times бившият белгийски премиер и настоящ водач на групата на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстат.

Може би Малта, която има дори по-голям банков сектор от Кипър спрямо БВП, голяма част от който е силно зависим от офшорни вложители или пък Латвия, която бързо се превръща в предпочитана дестинация за руските пари, изтичащи от Кипър и е на път да се присъедини към еврозоната.

Дори Испания или Италия може да се окажат уязвими за подобен спасителен план, след като холандският финансов министър Йерун Дейселблум - председател на финансовите министри от еврогрупата - намекна, че Кипър може да стане модел за уреждане на бъдещи банкови кризи, предупреждава Верхофстат.

Евроклубът превърна в свой доста отблъскващ навик упражняването на натиск върху слабите страни и защитата на силните в настоящата криза, отбелязва британският вестник, пише пък „Guardian”.

Не можем и да си помислим, че която и да било голяма държава, независимо колко е обедняла, може да стане обект на посегателство върху гарантираните банкови депозити на гражданите си, както беше предложено в Кипър миналата седмица.

Това води до потискащия извод, че еврозоната се е вкопчила в жестоките мерки за икономии като средство за преборване на кризата въпреки всички доказателства, че то просто не работи.

Спасихме банките, но рискуваме за изгубим цяло поколение, припомня вестникът думите на председателя на Европейския парламент. Същото може да се каже за еврото като цяло: проектът криво-ляво върви, но мнозина бяха изхвърлени зад борда, допълва Guardian.