Европейската централна банка обяви, че ще прекрати достъпа на кипърските банки до спешното си финансиране след 25 март, освен ако средиземноморският остров не постигне окончателно споразумение за спасителна помощ с Европейския съюз и Международния валутен фонд, съобщи Bloomberg.
“Управителният съвет на Европейската централна банка реши да запази настоящото си ниво на Спешно ликвидно подпомагане до понеделник, 25 март 2013 г.“, се посочва в съобщение на финансовата институция, разпратено до медиите чрез електронната поща. „След тази дата подобно подпомагане може да бъде одобрено, ако бъде прилагана програма на ЕС и МВФ, която да гарантира платежоспособността на посочените банки“, допълва се в документа.
Кипърските банки разчитат на програмата за спешна ликвидност, която се прилага чрез тяхната централна банка, откакто бяха отрязани от редовните операции за рефинансиране от страна на ЕЦБ през юни 2012 г. след понижаването на кредитния рейтинг на страната до неинвестиционен статут от 3-те големи международни рейтингови агенции. ЕЦБ, която трябва да одобри спешното ликвидно подпомагане, се съгласи на двумесечно удължаване на програмата през януари.
Във вторник парламентът на Кипър отхвърли предлагания от ЕС и МВФ еднократен данък върху депозитите в кипърските банки, от който трябваше да бъдат набрани 5,8 млрд. евро. Те са необходими, за да бъде изпълнено условието, при което международните кредитори на страната са склонни да ѝ отпуснат спасителен финансов пакет на стойност 10 млрд. евро.
Работата на кипърските банки е прекратена до 25 март, което осигурява време на политиците да достигнат компромис, който да предотврати фалити на кредитни институции в страната.
„С това съобщение ЕЦБ увеличава напрежението върху европейските министри на финансите и кипърското правителство за постигане на споразумение“, заяви Юрген Михелс, главен икономист за еврозоната в лондонския филиал на Citigroup Inc. „Но искаме да видим дали те наистина ще приложат тази заплаха, ако до понеделник не бъде постигнато споразумение, а политиците решат да удължат още почивката за банките“, добави той.
ЕЦБ може „да осигури само спешна ликвидност на платежоспособни банки“, заяви вчера членът на изпълнителния борд на финансовата институция Йорг Асмусен в интервю за германския вестник Die Zeit. Платежоспособността на кипърските банки „не може да бъде приета за даденост, ако скоро не бъде съгласуван спасителен пакет, който да осигури бърза рекапитализация на банковия сектор“, добави Асмусен.
Заплахата на ЕЦБ да спре финансирането на кипърските банки „е опит да се покаже на политиците, че трябва да действат“, смята на свой ред Улрике Рондорф, икономист във франкфуртския филиал на Commerzbank AG. „Това е донякъде като игра на покер, но някакъв тип споразумение ще бъде постигнато, преди да е станало твърде късно“, твърди тя.
Междувременно държавната Атинска информационна агенция съобщи, че Кипър разглежда възможността за създаването на специален фонд за набирането на изискваните от ЕС и МВФ 5,8 млрд. евро от вътрешни ресурси. Предполага се, че фондът ще бъде структуриран по начин, който да не увеличава дълговото бреме на страната, отбелязват от агенцията.
Очаква се около 560 млн. евро в него да бъдат осигурени от кипърската централна банка за сметка на продажбата на част от златния резерв, а около 500 млн. евро – от кипърската църква, която вече предложи на правителството да заложи недвижимите имоти, които притежава.
Освен това във фонда могат да бъдат внесени средства от продажби на книжа, обезпечени с бъдещи постъпления от газовите находища в крайбрежните зони на острова.
Свой принос във фонда могат да дадат и фондовете за социално осигуряване и пенсионни фондове, докато частни лица могат да направят вноски само по собствено желание.
06:52 | 14.09.22 г.