Европейската комисия (ЕК) ще продължи да наблюдава България и Румъния чрез механизма за сътрудничество и проверка. Това съобщи еврокомисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле по време на дебата за бъдещето на механизма, организиран в Европейския парламент (ЕП) в Страсбург.
През юли миналата година ЕК отчете, че някои от основните пропуски в наблюдаваните области - борбата с организираната престъпност и корупцията, са преодолени и реши да изготви доклади след по-дълъг от обичайния период от шест месеца, отбеляза той. Междувременно събитията в Румъния, породили съмнения за върховенството на закона в страната, наложиха изготвянето на извънреден доклад, който отчете, че има необходимост от допълнителен напредък, добави Фюле.
Той заяви, че докладите са средство за реформи, а много от изразените от ЕК препоръки досега са насърчили предприетите от София и Букурещ положителни стъпки през последните пет години.
"Често има нужда от дълбоки промени и не е реалистично да се очакват бързи резултати", уточни комисарят. Той се позова на изследване на общественото мнение в двете страни, което показва, че мнозинството от българите и румънците отчитат важната роля на ЕС за преодоляването на проблемите в техните държави. Общо 70 процента от тях настояват докладите да продължат до изравняването на стандартите с останалите страни от Общността, допълни Фюле.
Той критикува подхода на някои страни от ЕС да обвържат докладите с темата за разширяването на Шенген. ЕК не подкрепя този подход, посочи еврокомисарят. "Ще продължим да наблюдаваме отблизо процеса на реформите в България и Румъния, за да помогнем на двете страни да постигнат целите на механизма", заяви Фюле.
В последвалите изказвания от името на Европейската народна партия (ЕНП) евродепутатът Мариан-Жан Маринеску (Румъния) определи докладите като обективни. Неговият сънародник Йон Енчу от групата на социалистите и демократите коментира, че механизмът се политизира. Норица Никола от групата на либералите и демократите отбеляза, че механизмът не е юридически скрепен и за неговото изготвяне не съществува методология. "В ЕС сме равноправни, трябват общи правила и норми за всички, не едни да диктуват на другите какво да правят", допълни тя.
Корнелия Ернстк от групата на Европейската обединена левица - Северна зелена левица (Германия) настоя, че механизмът за наблюдение и Шенген не са различни неща, но призова за еднакво отношение към всички страни от ЕС. Стратегията на ЕК за България и Румъния изглежда отворена и това е притеснително, коментира тя.
Независимият евродепутат от Румъния Адриан Северин заяви, че "когато пациентът не отговаря на лечението, не се сменя пациентът, а лечението".
В последвалите изказвания на български евродепутати Илияна Йотова каза, че механизмът не работи, защото няма ясни критерии. Постоянно се поставят нови изисквания, има двойни стандарти, добави тя. "Превърнахте двете държави в прицел на евроскептиците, механизмът е удобна патерица за тези, които не искат Шенген и Европа, този механизъм е изчерпан", допълни тя.
Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Моника Панайотова настоя за изготвянето на стратегия за отпадане на механизма. По нейните думи ЕК е отчела политическата воля за реформи в България, а правителството на представляваната от нея партия е подхождало винаги държавнически. "Бяха изпълнени повечето препоръки, въпросът днес е какво правим с механизма занапред, той губи своето първоначално предназначение и става неефективен", коментира Панайотова. Според нея механизмът често бива използван за вътрешнополитически дебати, по въпроса за Шенген, както и по темата за движението на работници в различните държави от ЕС.
Евродепутатът от същата група Мария Габриел също заяви, че механизмът е донесъл ползи, но се е изчерпал. "Препоръките към България винаги са били взимани под внимание, трябва ясна позиция на ЕК какво следва след декември 2013 г., когато се очакват поредните доклади". Според нея е необходима стратегия на ЕК, която да не подхранва схващане за "втора категория" страни в ЕС. Габриел отбеляза, че през юли Хърватия ще бъде приета в ЕС без сходен механизъм.
Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев посочи, че корупцията и организираната престъпност не са запазена марка на двете поставени под наблюдение държави. По неговите думи зачестяват оценките, че механизмът е проява на дискриминация. "Механизъм само за две държави е напълно неприемлив", добави той. Ковачев призова ЕК да каже какво още да се случи за отпадането на наблюдението.
В заключителните си думи комисарят Фюле определи дебата като интересен и посочи, че никой от ораторите не е говорил за срок за изпълнение на изискванията, а за график за прекратяването на механизма. "ЕК ще продължи наблюдението чрез механизма, както досега, това е подходящо средство за реформи в наблюдаваните страни", заяви еврокомисарят.
06:28 | 31.08.22 г.