Исландският модел за борба с кризата е под въпрос

За много хора Исландия е олицетворение на модела за стравяне с драматична финансова криза чрез фалит на банките, обезценяване на валутата и контрол върху капитала, в полезността на който Рейкявик успя да убеди дори и Международния валутен фонд. Все повече исландски политици обаче твърдят, че исландският модел за справянето с финансовия колапс е мит, особено в контекста на прилагането му като възможен модел за спасяването на Кипър, пише FT.

“Дали има исландски модел за решаването на проблемите на банките? Моето заключение е, че по-скоро не“, коментира Мар Гудмундсон, управител на централната банка на страната.

През есента на 2008 г. трите най-големи банки в Ислания - Kaupthing, Landsbanki и Glitnir, чиито активи взети заедно надхвърлят 10 пъти размера на икономиката на страната, бяха оставени да фалират, вместо да бъдат спасявани, а кредиторите им – защитавани.

Гудмундсон обаче подчертава, че има огромно неразбиране на цялата ситуация и Рейкявик всъщност епохарчил доста, за да спаси банковата система. Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) потвърждават, че Исландия е наляла в банковия сектор повече средства от всяка друга държава с проблеми в Европа, с изключение на Ирландия.

Исландски експерти наскоро изчислиха, че кризата е струвала на данъкоплатците 20-25% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, а по думите на Гудмундсон икономическите последици от рухването на финансовата система са били много по-драматични, отколкото е изглеждало.

„Мит е, че Исландия е позволила на банките да се провалят напълно, както и че другите държави трябва да направят същото и това няма да има последствия“, коментира управителят на централната банка на страната. Опасността за банковата система не е отминала, тъй като все още не са решени много искове, предимно на хедж фондове и кредитори.

Друга голяма въпросителна за страната се поражда от управлението на валутния курс. За разлика от държавите от еврозоната, Исландия успя да елиминира голяма част от проблемите си чрез обезценка на националната валута. Повишаването на разходите за вносни стоки обаче, което се отрази и на потребителските цени, при отслабена валута е нож с две остриета, тъй като повечето заеми са свързани с инфлацията, отбелязва изданието.

Тласъкът на износа също не беше чак толкова голям, колкото се очакваше, посочи Гудмундсон. „Ниският обменен курс на кроната дава тласък на износа, това е абсолютно вярно. Ръстът му обаче е по-нисък, отколкото се очакваше. Обезценяването на валутата все пак не създава повече риба“, коментира той.

Това отвори дебат в страната за приемането на нова валута, като освен еврото беше рпедложен и канадският долар. „Ако имахме друга валута, щяхме да имаме повече стабилност“, коментира финансовият министър на Исландия Катрин Юлиусдотир.

Друг мит според Гудмундсон е свързан с мерките за контрол на капитала – ограниченията върху потоците валута към и извън страната. Той определя тази мярка като успешна само в известен смисъл, а според местната конфедерация на работодателите контролът върху капитала е „голяма грешка и не е стратегия за излизане от кризата“.