Номинираният премиер на Словения: Можем да избегнем спасителната помощ

Номинираната, но все още неутвърдена на поста премиер на Словения Аленка Братушек обеща, че ще успее да оздрави банките в страната и да избегне получаването на международна финансова помощ, след като банковата криза свали консервативния ѝ предшественик Янез Янша, задържал се само година начело на правителството, съобщи Ройтерс.

Братушек е финансов експерт и водач на лявоцентристката партия Позитивна Словения. „Отчитайки, че нивото на публичния дълг в Словения е под средното за Европейския съюз, продължавам да смятам, че с мерките, които ще предприемем, Словения самостоятелно ще намери решение за състоянието на публичните си финанси“, каза Братушек.

Публичният дълг на страната достига 46,9% от брутния ѝ вътрешен продукт към края на 2011 г., докато допустимия таван в ЕС е 60%. Банките в страната обаче носят бремето на лоши кредити на обща стойност 7 млрд. евро, което представлява приблизително 20% от БВП.

Янша бе принуден да подаде оставка, след като не успя да преведе успешно бившата югославска република през най-тежката ѝ икономическа и политическа криза за последните 22 години. Свиването на разходите и обвинения за нивото на корупция в правителството подхраниха улични протести от мащаб, какъвто не е наблюдаван в страната от разделянето на бивша Югославия през 1991 г.

Името на Янша бе замесено в скандал с недвижима собственост и постепенно той бе напускан от коалиционните си партньори, разтърсвайки допълнително доверието на пазарите, че страната е в състояние да направи необходимото, за да се стабилизира. Бившият премиер обаче отрича да е извършил нещо нередно.

Член на ЕС от 2004 г., страната с население от 2 млн. души престана да бъде икономически пример за останалите източноевропейски страни след присъединяването си към еврозоната през 2007 г. Спадът в Европа се отрази неблагоприятно на много от най-големите износни пазари за Словения, докато нарастващите лоши кредити вследствие на политическо протакане и лошо управление направиха кредитирането практически невъзможно.

Очакванията за 2012 г. са, че словенската икономика се е свила с около 2%, а безработицата е надхвърлила 12%. С ниво на безработица, достигнало 14-годишен връх, и задушавани от лоши кредити банки налице са масови спекулации, че без спешни реформи Словения може да се окаже в състояние да не може да финансира падежиращи в средата на годината задължения на стойност около 2 млрд. евро.