Германия, Холандия и Финландия искат да ускорят плановете на Европейския съюз (ЕС), с които да се принудят старшите облигационери на неплатежоспособни банки да поемат загуби, съобщават източници на европейската администрация, цитирани от Bloomberg.
Трите страни, едни от последните, които все още се радват на първокласен „ААА“ кредитен рейтинг в еврозоната, поискаха правомощия за европейските регулатори, така че инвеститорите да могат да бъдат принуждавани да понасят загуби още от 2015 г. вместо от 2018 г., каквото беше първоначалното предложение, коментират европейски дипломати, пожелали анонимност поради конфиденциалността на разговорите.
Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреди, че 2018 г. „е твърде далеч“ за прилагането на новите правила, които имат за цел да защитят европейските данъкоплатци от цената за спасяването на провалящи се банки.
Инициативата е предприета от германски, холандски и финландски дипломати по време на техническа среща в Брюксел на 29 и 30 януари – същата седмица, през която холандското правителство защити старшите акционери на национализираната SNS Reaal NV. от загуби. Холандският финансов министър Йерун Диселблум коментира, че мярката е била необходима, за да се предотврати ръст на цената на финансирането за SNS Reaal и останалите банки в страната.
Новите правилата за споделяне на загуби предоставят на еврозоната инструменти, които ще защитят парите на данъкоплатците от скъпи спасителни програми като тези за Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Това ще помогне и за успокояване на страховете, че финансовата отговорност в еврозоната ще трябва да се споделя, след като ЕЦБ поеме финансовия надзор над валутния съюз.
„Никой не обича да спасява банки, но всички със сигурност мразят да спасяват банките на други страни“, коментира Джейкъб Фънк Киркегаард, анализатор на Peterson Institute for International Economics във Вашингтон.
Според него, ако новите правила бъдат приети, те ще повлияят на цената на капитала, до който банките имат достъп. Това от своя страна ще се отрази и на способността им да отпускат кредити.
Като резултат не финансовите компании вероятно ще разширят издаването на корпоративни облигации като алтернатива на банковите заеми.
До този момент като цяло старшите акционери на банките успяват да избегнат загуби, тъй като от 2010 г. европейските правителства и Международният валутен фонд (МВФ) са отпуснали помощи по спасителни програми за около 486 млрд. евро.
Според плановете на Европейската комисия (ЕК) регулаторите ще получат право да налагат загуби, както на старшите облигационери, държащи незастрахован дълг, така и на инвеститорите в деривати. Регулаторите ще могат също да конвертират банкови облигации в обикновени акции.
„Идеята да изтеглим предложението за 2018 г. беше да дадем време на пазарите да свикнат с новия режим“, казва Щефан Де Ринк, говорител на финансовия комисар на ЕС Мишел Барние.
05:29 | 12.09.22 г.