Малко след падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. експерти на френския президент Франсоа Митеран изчислиха, че обединена Германия ще преживее 10-годишен период на икономическа слабост, преди да започне възстановяването, припомня Дейвид Марш в свой коментар за MarketWatch.
Експертите отбелязаха, че тогава Германия отново ще стане доминираща сила в Европа, освен ако Франция не предприеме неутрализиращи действия. Те обаче сбъркаха. Слабостта в германската икономика, където годишният ръст изоставаше почти постоянно от резултатите на Франция, продължи от началото на 90-те години на ХХ век до 2005 г. - последната година от 7-годишния мандат на германския канцлер Герхард Шрьодер.
Причините за това бяха комплексни - ръстът на разходите за труд в Германия, надценената германска марка при определянето на тежестта ѝ в еврото, когато през 1999 г. икономическият и монетарен съюз влезе в действие, както и успешните структурни реформи през 90-те години на ХХ век във Франция.
Но през последното десетилетие, особено след финансовата криза от 2007-2008 г., картината се промени кардинално. Реформите на пазара на труда и в бюджета на страната по времето на Шрьодер явно се отплащат.
Останалите държави-членки на еврозоната намалиха реформаторските си усилия, но вече не можеха да ги компенсират с обезценяване. Така че Германия бе в състояние да използва в пълна мяра големите предимства на индустриално ориентираната си икономическа база и нарастващата си ценова конкурентоспособност.
Болезнената фаза на свиване на икономиките в силно задлъжнелите страни от периферията на еврозоната, за съжаление станало неизбежно заради някои грешки на местна основа, осигури по-малко от очакваните пречки за Германия в качеството ѝ на световен шампион по износ. Това се случи, тъй като през последните 15 години Германия прозорливо диверсифицира износните си пазари далеч извън границите на еврозоната. Така че тя е много по-слабо зависима от пострадалите си съседи.
Полученото вследствие на тези процеси нарастване на икономическата мощ на Германия и ускоряващото се разделение между най-голямата икономика в Европа и останалите държави-членки на еврозоната е точно обратното на онова, което поддръжниците на еврото желаеха първоначално и твърдяха, че ще се случи.
На практика някогашният евроскептик Шрьодер предсказа точно този резултат заедно с неколцина други като бившия президент на германската централна банка Ханс Тийтмайер. Всичко това обаче се случи през 1997-98 г. и тогава никой не им обърна достатъчно внимание.
За бъдещата сплотеност на Европейския съюз нарастващото икономическо и индустриално подразделение на икономическия и валутен съюз е много по-опасно, отколкото относително безвредната британска идея за свикване на референдум за членството в ЕС през 2017 г.
Мащабът на проблема може да се види в последните прогнози на Международния валутен фонд. През десетилетието между 2007 и 2016 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението вероятно ще нарасне с 10% в Германия при увеличение с едва 0,4% във Франция и рязък спад в Гърция, Италия, Испания и Португалия – съответно от 18,9%, 9%, 6% и 3%.
За най-сериозни разцепления в еврозоната често се смятат тези между кредитори и длъжници. Но много по-дълбокият разлом е в областта на технологиите, икономическия напредък и индустриалната структура.
Просто погледнете развитието на европейския автомобилен сектор през последните 20 години. Разработки с голяма добавена стойност и високо качество все повече се прехвърлят от периферията към Германия и Централна Европа – една нестабилна и евентуално взривна смес.
Макар че мнозина от германците твърдят, че искат „да направят нещо за Европа“, трудно е да се повярва, че държавите-кредитори ще продължават да осигуряват средства и гаранции в подкрепа на по-бедните си братя, които стават все по-недоволни политически, а икономически - все по-слабо заинтересовани.
преди 11 години И защо да не работи я ни открехни? Гледам днеска цяла поредица от статии бликащи от завист и злоба към успеха на Германия и защо? Какво им пречеше на другите да постигнат това което постигна Германия? Германия е СВЕТОВЕН износител номер 1, не само в ЕЗ или ЕС, какво им пречи на другите да не са? Ами пречи им популизма и комунистическото мислене в държави като Франция, Испания, Гърция и т.н. В Италия има сериозни фирми, но проблема там е в лицето на Берлускони който системно съсипа Италиянската икономика с редица съсипващи пазара на труда закони. Като цяло всяка една от закъсалите държави и е виновна сама за сегашното състояние, ако не беше Германия в момента им е бедна фантазията колко ниско щяха да слязат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "На практика някогашният евроскептик Шрьодер предсказа точно този резултат заедно с неколцина други като бившия президент на германската централна банка Ханс Тийтмайер. Всичко това обаче се случи през 1997-98 г. и тогава никой не им обърна достатъчно внимание."Искам да добавя и още един човек, който го каза, но никой не му обърна внимание, а особено в България изляха много пумия върху него през последните дни - Наджъл Фараж. Именно той каза, че не е нормално да слойите Германия и Гърция в един икономически съюз и при нормални условия и това да проработи. И се оказа прав. отговор Сигнализирай за неуместен коментар