Германската икономика се откъсва пред партньорите си от еврозоната

Малко след падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. експерти на френския президент Франсоа Митеран изчислиха, че обединена Германия ще преживее 10-годишен период на икономическа слабост, преди да започне възстановяването, припомня Дейвид Марш в свой коментар за MarketWatch.

Експертите отбелязаха, че тогава Германия отново ще стане доминираща сила в Европа, освен ако Франция не предприеме неутрализиращи действия. Те обаче сбъркаха. Слабостта в германската икономика, където годишният ръст изоставаше почти постоянно от резултатите на Франция, продължи от началото на 90-те години на ХХ век до 2005 г. - последната година от 7-годишния мандат на германския канцлер Герхард Шрьодер.

Причините за това бяха комплексни - ръстът на разходите за труд в Германия, надценената германска марка при определянето на тежестта ѝ в еврото, когато през 1999 г. икономическият и монетарен съюз влезе в действие, както и успешните структурни реформи през 90-те години на ХХ век във Франция.

Но през последното десетилетие, особено след финансовата криза от 2007-2008 г., картината се промени кардинално. Реформите на пазара на труда и в бюджета на страната по времето на Шрьодер явно се отплащат.

Останалите държави-членки на еврозоната намалиха реформаторските си усилия, но вече не можеха да ги компенсират с обезценяване. Така че Германия бе в състояние да използва в пълна мяра големите предимства на индустриално ориентираната си икономическа база и нарастващата си ценова конкурентоспособност.

Болезнената фаза на свиване на икономиките в силно задлъжнелите страни от периферията на еврозоната, за съжаление станало неизбежно заради някои грешки на местна основа, осигури по-малко от очакваните пречки за Германия в качеството ѝ на световен шампион по износ. Това се случи, тъй като през последните 15 години Германия прозорливо диверсифицира износните си пазари далеч извън границите на еврозоната. Така че тя е много по-слабо зависима от пострадалите си съседи.

Полученото вследствие на тези процеси нарастване на икономическата мощ на Германия и ускоряващото се разделение между най-голямата икономика в Европа и останалите държави-членки на еврозоната е точно обратното на онова, което поддръжниците на еврото желаеха първоначално и твърдяха, че ще се случи.

На практика някогашният евроскептик Шрьодер предсказа точно този резултат заедно с неколцина други като бившия президент на германската централна банка Ханс Тийтмайер. Всичко това обаче се случи през 1997-98 г. и тогава никой не им обърна достатъчно внимание.

Мащабът на проблема може да се види в последните прогнози на Международния валутен фонд. През десетилетието между 2007 и 2016 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението вероятно ще нарасне с 10% в Германия при увеличение с едва 0,4% във Франция и рязък спад в Гърция, Италия, Испания и Португалия – съответно от 18,9%, 9%, 6% и 3%.

За най-сериозни разцепления в еврозоната често се смятат тези между кредитори и длъжници. Но много по-дълбокият разлом е в областта на технологиите, икономическия напредък и индустриалната структура.

Просто погледнете развитието на европейския автомобилен сектор през последните 20 години. Разработки с голяма добавена стойност и високо качество все повече се прехвърлят от периферията към Германия и Централна Европа – една нестабилна и евентуално взривна смес.

Макар че мнозина от германците твърдят, че искат „да направят нещо за Европа“, трудно е да се повярва, че държавите-кредитори ще продължават да осигуряват средства и гаранции в подкрепа на по-бедните си братя, които стават все по-недоволни политически, а икономически - все по-слабо заинтересовани.