В последните няколко години пресконференциите на Фед и ЕЦБ се превърнаха в най-желаните медийни събития. Бяха следени, анализирани и коментирани абсолютно всички жестове, отклонения в интонацията, евентуални намеци в речите на Бен Бернанке и Марио Драги, и всичко това с едничката цел да се задоволят очакванията и надеждите на инвеститорите. Самите те, в ролята си на римски гладиатори, опитаха да омилостивят тълпата с позволени, а в последните месеци и с не дотам позволени техники и похвати.
В началото на тази година, като че ли за първи път от доста време насам в Европа се появи успокоение на пазара, дори и наченки на доверие. Инвеститорите повярваха на Драги, че ЕЦБ ще стори всичко, което е по-силите й, за да осигури глътка въздух на закъсалите финансово държави. Гладиаторите осигуриха време, те не дават, а и не могат да дадат решение на проблемите. Това могат да направят само политиците.
На една от последните си конференции Бен Бернанке предупреди лидерите на САЩ, че инструментариумът, с който разполага Фед, няма да реши дълговите проблеми пред страната. Приетата сделка в “12 без 5” само очерта мъгляво споразумение, но напрежението ще се увеличава с приближаването на срока за вдигане на тавана по дълга. Изглежда, че предстоящата година в Щатите ще мине под знака на политически скандали, надлъгвания и задкулисни уговорки. Това няма да вдъхне сили или увереност на икономиката, която като че ли показва признаци на живот.
Първите знаци за стабилизиране на жилищния пазар предизвикаха интереса на инвестиционните банки, които чрез свои фондове започнаха да придобиват активи, а Уорън Бъфет стана мажоритарен собственик на верига франчайзингови агенции за недвижими имоти, които ще започнат да предлагат услугите си догодина под наименованието Berkshire Hathaway HomeServices. От друга страна безработицата вече показва низходящ тренд и от 10% спадна до 7,7%-7,8%, за съжаление не със скоростта, с която ни се иска.
На Стария континент безпрецедентната помощ на Драги дава резултат и това си личи по доходността на ДЦК. През изминалата година Ирландия се върна на дълговите пазари и като че ли предприетите реформи дават резултат. Страховете около Гърция и Испания се уталожиха, но надали ще е задълго. Задаващата се зад ъгъла политическа криза в Италия, свързана с предстоящите избори, най-вероятно отново ще върне напрежението и страха отново на сцената. Инвеститорите не приемат никак благосклонно идеята Берлускони да се завърне, дори и като икономически министър. Има риск изборните италиански неволи да съвпаднат във времето с дебата относно тавана на дълга в САЩ.
Това, което прави впечатление е, че в момент когато икономиките на двата континента дават сигнали за стабилизиране и плахи опити за възстановяване, политиците с техните неадекватни реакции могат да унищожат и малкото постигнато. Нека не забравяме, че всички закъснели реформи бяха проведени под безмилостната диктовка на капиталовите пазари, които отказаха да финансират фалирали държави.
Проблемът е, че реалността загуби своето значение и цена. “Фалитът”, една позабравена дума, се появяваше като естествен резултат от поемането на непремерен риск, с цел максимализиране на печалбата. Но “собствеността задължава”, а когато си собственик, ти нямаш право да не бъдеш максимално ефективен, защото рискуваш своите пари, своите средства, своето съществуване дори. Вероятността да фалираш правеше някога разликата между “собственици” и “мениджъри”. Казвам беше, защото ако си много важен и голям да фалираш, ти си имунизиран и ще бъдеш спасен от колегите в парламента или конгреса.
Проблемът е, че в последните години имаше само мениджъри, и то от двете страни на барикадата. Едните управляват парите на данъкоплатците, a доскоро банките също. Докато балансът в системата не се възстанови напълно, икономическото възстановяване ще е слабо и подвластно на политическите решения и настроения, които са променливи в зависимост от мандата.
Добрата новина е, че в последната година повечето “твърде големи, за да фалират” върнаха заемите си на правителството на САЩ и това се отрази на жилищния пазар, който започна да демонстрира признаци на живот. "Нашата банкова система е в най-добрата си форма откакто се помня", коментира Бъфет през изминалата седмица. Фондът на Бъфет има инвестиции в най-малко четири от седемте най-големите банки в САЩ, включително дял от повече от 14 милиарда долара в Wells Fargo & Co, 5 милиарда долара в Bank of America Corp. и още толкова в Goldman Sachs Group Inc. Berkshire също така притежава дял в USA Bancorp.
Очевидно през предстоящата година ще се радваме на първите признаци на възстановяване на световната икономика. Появата на апетит към риска вече се проявява в отделни епизоди дори и на родната ни борса. Но независимо от всичко, трябва да останем внимателни към непредвидимите политически решения, защото календарът за предстоящата година е пълен с поводи за тревоги. Независимо какво ще правят водещите централни банки и техните президенти, политиката ще диктува настроенията на капиталовите пазари за поредна година. Гладиаторите Бернанке и Драги нямат останали зайци в цилиндъра, защото идва момент, в който дори и на най-добрите артисти им се изчерпват фокусите.
Повече информация за блога на underthesun
преди 11 години Хайде сега обясни кой плаща за военните поръчки, от които безспорно печелят производителите и доставчиците за войската! Държавата в качеството си на собственик плаща за тези оръжия, но плаща и заплати, дрехи, храна, гориво, издръжка на изнфраструктура по цял свят... Парите от това откъде идват?Говорим за растящите дългове на правителствата, а не за растящите гуши на такива като Нортроп-Груман, Локхийд и Бойнг. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Разбира се, че по начина, по който работи съвременната икономика войните са силно печелившо мероприятие. Нали точно втората война е извадила от Голямата депресия в света. След началото на войната фирмата Lockheed е увеличила производството си 250 ПЪТИ. Същото се отнася и за всички фирми, произвеждащи автомобили, гуми, горива и т.н. Не случайно в кабинета на Хенри Форд е имало огромен портрет на Хитлер. Какъв рай е било за строителните фирми след войната мисля не е необходимо да обяснявам. А след войната имаше "студена" война и пак се произвеждаха много и скъпи оръжия, което повишаваше БВП. Края на студената война е бил лоша новина за производителите на атомни подводници, балистични ракети и самолетоносачи. Печалбите са намалели драстично, а много работници, включително и висококвалифицирани са останали без работа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И така като гледам Франция как от няколко години взе да се прави и тя на каубой, да размахва пищовите и да въздава "демокрация" напред-назад, май скоро и там ще започнат да виждат камъни, скали и пр. природни образувания в бюджета си... :lol: отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Какви совалки, какви икономии...?! Ти войните за печелившо мероприятие ли ги броиш? Колко войни водиха янките от 2000 г. до сега, колко все още водят и колко се готвят са водят? Армията дори в тази странна държава е 100% държавна, а нейните разходи са само и единствено за сметка на бюджета! От 2000 г, до сега нито данъците са се увеличили, нито производството, нито производителсността на труда в Щатите. Единствено неумолимо се увеличава военният бюджет! Откъде мислиш, че идват парите? Аз мисля, че от заеми. Ти как мислиш? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години да се е случило с икономиката? Нямам обяснение, но има някакво противоречие в числата, защото не може всички да са верни. Предполагам във форума има по-информирани хора от мен, които ще посочат грешката ми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За да можем да правим някакви прогнози е хубаво да погледнем нещата в развитие. Тази сутрин отворих usdebtclok.org и погледнах какви са били показателите на Щатите за 2 000 година. И там много ясно си пише дълг 5 трилиона 771 милиарда, бюуджетен, забележете, ИЗЛИШЪК 128 милиарда и 440милиона. На днешния ден същите показатели са дълг 16 трилиона 450 милиарда и бюджетен ДЕФИЦИТ 1 трилион и 72 милиарда. За какво ни говорят тези цифри. Възможностите са две. Или хората, които правят бюджета на USA са едни безотговорни типове, които непрекъснато повишават разходите със стотици милиарди, или данните за растежа на икономиката са много, много преувеличени. Трета възможност няма. В бюджета нали уж се правят някакви икономии - совалките ,например, вече не летят. Тогава защо властите във Вашингтон не успяват да съберат достатъчно пари, за да си покрият харчовете? Значи някакъв източник на приходи е пресъхнал и това може да са само данъците. А ако данъците са намалели толкова много, какво трябва отговор Сигнализирай за неуместен коментар