В последните няколко години пресконференциите на Фед и ЕЦБ се превърнаха в най-желаните медийни събития. Бяха следени, анализирани и коментирани абсолютно всички жестове, отклонения в интонацията, евентуални намеци в речите на Бен Бернанке и Марио Драги, и всичко това с едничката цел да се задоволят очакванията и надеждите на инвеститорите. Самите те, в ролята си на римски гладиатори, опитаха да омилостивят тълпата с позволени, а в последните месеци и с не дотам позволени техники и похвати.
В началото на тази година, като че ли за първи път от доста време насам в Европа се появи успокоение на пазара, дори и наченки на доверие. Инвеститорите повярваха на Драги, че ЕЦБ ще стори всичко, което е по-силите й, за да осигури глътка въздух на закъсалите финансово държави. Гладиаторите осигуриха време, те не дават, а и не могат да дадат решение на проблемите. Това могат да направят само политиците.
На една от последните си конференции Бен Бернанке предупреди лидерите на САЩ, че инструментариумът, с който разполага Фед, няма да реши дълговите проблеми пред страната. Приетата сделка в “12 без 5” само очерта мъгляво споразумение, но напрежението ще се увеличава с приближаването на срока за вдигане на тавана по дълга. Изглежда, че предстоящата година в Щатите ще мине под знака на политически скандали, надлъгвания и задкулисни уговорки. Това няма да вдъхне сили или увереност на икономиката, която като че ли показва признаци на живот.
Първите знаци за стабилизиране на жилищния пазар предизвикаха интереса на инвестиционните банки, които чрез свои фондове започнаха да придобиват активи, а Уорън Бъфет стана мажоритарен собственик на верига франчайзингови агенции за недвижими имоти, които ще започнат да предлагат услугите си догодина под наименованието Berkshire Hathaway HomeServices. От друга страна безработицата вече показва низходящ тренд и от 10% спадна до 7,7%-7,8%, за съжаление не със скоростта, с която ни се иска.
На Стария континент безпрецедентната помощ на Драги дава резултат и това си личи по доходността на ДЦК. През изминалата година Ирландия се върна на дълговите пазари и като че ли предприетите реформи дават резултат. Страховете около Гърция и Испания се уталожиха, но надали ще е задълго. Задаващата се зад ъгъла политическа криза в Италия, свързана с предстоящите избори, най-вероятно отново ще върне напрежението и страха отново на сцената. Инвеститорите не приемат никак благосклонно идеята Берлускони да се завърне, дори и като икономически министър. Има риск изборните италиански неволи да съвпаднат във времето с дебата относно тавана на дълга в САЩ.
Това, което прави впечатление е, че в момент когато икономиките на двата континента дават сигнали за стабилизиране и плахи опити за възстановяване, политиците с техните неадекватни реакции могат да унищожат и малкото постигнато. Нека не забравяме, че всички закъснели реформи бяха проведени под безмилостната диктовка на капиталовите пазари, които отказаха да финансират фалирали държави.
Проблемът е, че реалността загуби своето значение и цена. “Фалитът”, една позабравена дума, се появяваше като естествен резултат от поемането на непремерен риск, с цел максимализиране на печалбата. Но “собствеността задължава”, а когато си собственик, ти нямаш право да не бъдеш максимално ефективен, защото рискуваш своите пари, своите средства, своето съществуване дори. Вероятността да фалираш правеше някога разликата между “собственици” и “мениджъри”. Казвам беше, защото ако си много важен и голям да фалираш, ти си имунизиран и ще бъдеш спасен от колегите в парламента или конгреса.
Проблемът е, че в последните години имаше само мениджъри, и то от двете страни на барикадата. Едните управляват парите на данъкоплатците, a доскоро банките също. Докато балансът в системата не се възстанови напълно, икономическото възстановяване ще е слабо и подвластно на политическите решения и настроения, които са променливи в зависимост от мандата.
Добрата новина е, че в последната година повечето “твърде големи, за да фалират” върнаха заемите си на правителството на САЩ и това се отрази на жилищния пазар, който започна да демонстрира признаци на живот. "Нашата банкова система е в най-добрата си форма откакто се помня", коментира Бъфет през изминалата седмица. Фондът на Бъфет има инвестиции в най-малко четири от седемте най-големите банки в САЩ, включително дял от повече от 14 милиарда долара в Wells Fargo & Co, 5 милиарда долара в Bank of America Corp. и още толкова в Goldman Sachs Group Inc. Berkshire също така притежава дял в USA Bancorp.
Очевидно през предстоящата година ще се радваме на първите признаци на възстановяване на световната икономика. Появата на апетит към риска вече се проявява в отделни епизоди дори и на родната ни борса. Но независимо от всичко, трябва да останем внимателни към непредвидимите политически решения, защото календарът за предстоящата година е пълен с поводи за тревоги. Независимо какво ще правят водещите централни банки и техните президенти, политиката ще диктува настроенията на капиталовите пазари за поредна година. Гладиаторите Бернанке и Драги нямат останали зайци в цилиндъра, защото идва момент, в който дори и на най-добрите артисти им се изчерпват фокусите.
Повече информация за блога на underthesun
преди 11 години Законите предвиждат такова самоунищожение , за да има поне шанс за възстановяване след това. Политиците са тези които премахват и последната надежда. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ници. И така до новия диктатор, или до това, което някои колеги наричат пълен рестарт. За съжаление за да има рестарт първо всичко трябва да спре напълно. А как ще успеем да стартираме всичко след това още не е ясно, защото никога не се е случвало. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз ще започна пак отначало, защото темата беше за икономическото възстановяване. Откакто на света се е появило индустриалното производство човечеството има само един проблем и той се нарича "свръхпроизводство". По време на голямата депресия са се борели с него, като са унищожавали част от продукцията - млякото се е изливало в реките, а локомотивите са се движели с жито. Но всичко това се оказва недостатъчно и за това се предприема мащабна мярка по унищожаване на всичко произведено, наречена Втора световна война. От тогава до сега нищо не се е променило в характера на производството - напротив, машините са станали още по-производителни, да не говорим, че се появи такъв мощен производител като Китай. Тази организация на производство, която сме си избрали работи много добре, когато пазарът не е наситен. Насити ли се пазарът със стоки тя се превръща в смъртоносна отрова. Започва затваряне на производства и уволняване на работници, което води до намалена консумация и уволняване на още работ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А поръчките на Департамента по отбраната на САЩ към ВПК са си чиста форма на вливане на ликвидност и произхода на парите се знае! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Да оставим Белене, там работата е ясна! Реактори се строят и ще се строят по света, в т. ч. около нас и в цяла Европа. За отказа си от собствена ядрена енергетика ще плащаме по същия начин, по който сега плащаме заради отказа си от селско стопанство, промишленост, образование и пр. просто парите ни ще отиват в чужбина!.Думата е за това е ли армията доходоносно или разходно перо в сметките на държавата? Аз твърдя, че военните разходи са много тежък разход за бюджета на една държава. Няма как едно правителство да печели от издръжката на армията! По-вероятно е, ако разходите са твърде големи, да започне да трупа дългове, както става там, където военнопромишлените комплекси трайно са стъпили на шията на правителствата или държавата е изправена пред военни предизвикателства.Всяка държава харчи за отбрана, това е част от смисъла на нейното съществуване! Проблем е, когато харчи повече, отколкото успява да събере като приходи! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако това, което казваш е вярно до сега на планетата нямаше да е останал и един патрон. И ако кризата се бореше с производство лично аз щях да гласувам на 17 референдума да построим 17 Белене-та. За съжаление в момента в света има СВРЪХПРОЗВОДСТВО на абсолютно всичко, включително и на оръжия. и за това има безработица. Ако на света се произвеждаше недостатъчно щеше да има незаети работни места, щяха да се строят непрекъснато нови заводи, да се разорават и засяват необработваемите земи. А за Белене щеше да има 1 000 частни инвеститора, които да се натискат да си дадат парите и нас никой нямаше да ни пита искаме ли го или не. Щяха да са го построили много отдавна и да са започнали трета и четвърта атомна. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Хахаха... що тогава като ви казах, че Белене ще създаде работни места и сателитен бизнес, което ще оживи и потреблението, вие наскачахте като макаци и заобяснявахте как държавата щяла да заборчляса поколения напред! Хем става дума за ПРОИЗВОДСТВО, за което се приема, че разчетите са правени да избие инвестицията и да печели от основната си дейност, а това по-горе са само съпътстващи ползи...?Хайде не ме вземай за хванат с капан на Витоша! :lol: Ако войската беше такова златно яйце, хората щяха да се чудят как да раздуват армиите си, а не да мислят за съкращаване, което води до икономии в държавните разходи!Просто е като бял боб! САЩ и ЕС отдавна имат по-големи военни разходи, отколкото могат да си позволят! Или трябва силно да увеличат принадената стойност в икономиките си, или драстично да съкращават военните си разходи! Орязването на социални програми води пак до опасност за националната сигурност, но отвътре. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Механизъмът е изключително ***. Когато бъде създадено едно военно предприяте в него се назначават на работа някакви хора. Тези хора престават да са безработни и започват да получават (често високи) заплати. С тези заплати те отиват в магазина и пазаруват. Консумацията се повишава, а с нея и производството в цивилните отрасли. Безработицата намалява, а всички, които работят плащат данъци. Получава се парадоксът, че колкото е по-развита военната промишленост, толкова по-развито става и всичко останало, защото за войната си трябват дрехи, храна. В момента в света наблюдаваме точно обратния процес. Свиването при военните води до свиване на всичко останало, а повишената безработица води до намалена консумация, а от там - още по-висока безработица. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Една война може да оправи американската икономика само ако е глобална и САЩ излязат победители от нея. Това е опцията "General Reset", за която сме говорили и преди.Германия изобщо не си е решила проблемите, просто е взела огромни суми от евреи, които после Хитлер е опитал да връща в Аушвиц. Германия си е платила всичко като поп и още плаща разни репарации, за които не се говори на висок глас.Америка забогатява от ВСВ, защото получава половин Европа и Япония, които още язди. В този смисъл те инвестират в бизнес (война), от който получават дългосрочни дивиденти.Войните обикновено се водят за ресурси и пазари. Малко съм объркан в оценката си за какво точно се водят днешните войни, защото ползите в икономически план в момента изглеждат някак си недохранени... хаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Или казано по най-*** начин, за да си вземат своето всички, работили да види синьото небе един Ф18, правителството плаща цялата сума, която е многократно по-висока от данъците, които То събира от всички по веригата. Разликата се натрупва като дълг, ако няма други пера, с които тя да се покрива!В условията на мигриращо към Азия производство и нарастващи държавни разходи по други пера, дълговете на държавата растат ежеминутно като лавина! отговор Сигнализирай за неуместен коментар