Партньорите от ЕС не пестят похвалите си за мерките за икономии на испанския премиер Мариано Рахой. Сред населението на страната обаче „политиката на червения молив“, свързана с все по-стриктни съкращения на бюджетните разходи, които преследва консервативното правителство, се сблъсква с все повече протести. Една година след встъпването в длъжност на Рахой ситуацията в силно пострадалата от кризата страна не се подобрява особено, пише в свой обзор DPA. Дори напротив, броят на безработните се е увеличил с повече от половин милион, безработицата нарасна до над 25%, икономиката е в рецесия, а целите за дефицита не са изпълнени.
„Една година в тъмния тунел", е изводът на вестник El País. При това никой не оспорва, че Рахой пое трудно наследство от своя социалистически предшественик Хосе Луис Родригес Сапатеро, когато на 20-и декември преди една година бе избран от парламента за ръководител на правителството и ден по-късно положи клетва за встъпване в длъжност пред крал Хуан Карлос. Няколко банки бяха заплашени от срив без правителствена помощ, държавният бюджет имаше значителни пропуски, новите дългове трябваше да бъдат намалени - и всичко това на фона на свиването на икономиката.
Рахой се захвана енергично за работа. Той увеличи данък печалба, а по-късно и ДДС, замрази заплатите на държавните служители, оряза милиардни суми за няколко министерства и отказа на пенсионерите иначе обичайното увеличение на пенсиите. Правителството трябваше да признае, че не може да изпълни цяла серия от обещания, които Рахой бе дал преди разгромната си победа на парламентарните избори през ноември 2011 г. Министър-председателят се защити с думите: "Ние нямаме алтернатива. Няма пари в държавната хазна“.
Испанците приеха първоначално спестяванията и увеличаването на данъците със смесица от примирение и безразличие. Но през последните месеци протестите зачестиха. Професорите демонстративно четат лекциите си на открито, лекарите от болниците стачкуват, съдии, прокурори и адвокати се бунтуват срещу новите такси, творците се оплакват, че субсидиите са ниски и има драстично увеличение на данъците. Рахой стана и първият ръководител на правителството в най-новата история на страната, който в рамките на година преживя две общи стачки.
Критиката беше насочена основно срещу факта, че държавата влага милиарди евро в рехабилитацията на банки в затруднение, като по този начин принуждава испанската държава в продължение на дълги години да поеме тежестта на дългове, а от друга страна намалява средствата за образование или здравеопазване. "Искрата на протестите прескача от един сектор към друг", каза социологът Хосе Феликс Тесанос пред вестник El País. "Протестите са един взривоопасен микс, защото възмущението сред населението расте, а протестното движение се конфронтира с правителство, което се радва на все по-малко одобрение“.
Рахой и неговата Народна партия се свличат в проучванията на общественото мнение. Въпреки това ръководителят на правителството се радва на силен авторитет. Това се дължи отчасти на факта, че социалистите не успяват да си върнат изгубеното доверие сред избирателите и социологическите проучвания имат дори по-лоши резултати от Народната партия. От друга страна Рахой - за разлика от преди няколко години - няма силен конкурент за лидерското място в своята партия, който да направи живота му по-труден.
07:08 | 13.09.22 г.