Европа ще трябва да „работи много упорито“, за да запази най-щедрата социална система в света и да остане конкурентоспособна в световен мащаб, заявява германският канцлер Ангела Меркел в интервю за британския вестник Financial Times.
Ключът за способността на Европа да преодолее предизвикателството на глобализацията е да харчи повече за изследвания и образование и да реформира из основи своя пазар на труда и системата на данъчно облагане, за да възстанови конкурентоспособността, посочва Меркел.
„Ако в Европа днес живее малко над 7% от населението в света, а континентът осигурява около 25% от световния брутен вътрешен продукт и му се налага да финансира 50% от социалните разходи в глобален мащаб, то е очевидно, че ще трябва да работи много упорито, за да запази своето благосъстояние и начина си на живот“, подчертава тя. „Всички ние трябва да спрем всяка година да харчим повече, отколкото произвеждаме“, добавя германският канцлер.
Макар че не предлага таван за социалните разходи като мярка за конкурентоспособността, тя загатва за това в светлината на нарастващите социални разходи на фона на застаряващото население. Всъщност Меркел твърди, че Германия е изправена пред едно от най-големите си демографски предизвикателства.
Дори ако страната контролира своите дългове и дефицит, но ползва целия си бюджет за социални разходи и нищичко за изследвания, тя би създала лоши условия за конкурентоспособността на бизнеса в световен мащаб, отбелязва тя.
За срещата на високо равнище на лидерите на държавите-членки на Европейския съюз, която се проведе през миналата седмица, германският канцлер замина с намерението да постигне споразумение за мерки за повишаване на конкурентоспособността, което би се превърнало в голяма крачка по пътя към по-тясна икономическа обвързаност.
Тя не успя да получи пълна подкрепа за позицията си, най-малкото от страна на френския президент Франсоа Оланд, който настоява, че бъдещите договори за „конкурентоспособност и растеж“ не трябва да бъдат задължителни за всички държави-членки на еврозоната.
Меркел обаче отхвърля предположението, че традиционният френско-германски „двигател“ за по-тясна интеграция в Европа не работи както трябва, след като Оланд бе избран на поста през май. „Независимо, че представяме различни държави и произлизаме от различни политически среди, винаги откриваме решенията заедно“, убедена е тя.
Германският канцлер гледа на взаимоотношенията им като на нещо подобно на „голямата коалиция“ между нейния Християндемократически съюз и лявоцентристката германска Социалдемократическа партия. Тя оглавяваше такова коалиционно правителство от 2005 до 2009 г., а може да ѝ се наложи да повтори упражнението още веднъж след изборите в Германия догодина.
На срещата в Брюксел обаче бе ясно, че приоритетите на Меркел и Оланд са различни. Френският президент имаше силното желание да бъде постигнато споразумение за един щедър бюджет, който да съживи растежа в държавите-членки, застигнати от рецесия. Меркел обаче бе непреклонна, че подобно финансиране трябва да бъде умерено, „ограничено във времето и за точно определени проекти“, като не трябва да надхвърля 10-15 млрд. евро.
Тя обясни, че опитът ѝ на гражданин, преживял краха на комунистическото управление в Германската демократична република, е оцветил политическата ѝ кариера оттогава. „Видяхме с очите си в ГДР и цялата социалистическа система, че икономика, която не е конкурентоспособна, отказва благоденствие на хората и в крайна сметка води до сериозна нестабилност“, припомня германският канцлер.
„Намирам за тревожно, че мнозина в Европа просто приемат, че заедно със САЩ Европа осигурява рамка за световен еталон – че Европа е традиционно силна и че светът ни гледа“, изтъква тя. „Оттогава се появиха много нови модели: Китай, Индия, Япония, Бразилия, а към тях ще се присъединят още страни, които работят упорито и се доказват като иновативни“, добавя Меркел.
14:39 | 13.09.22 г.