Упорството на Великобритания относно бюджета на ЕС е в услуга на еврозоната

Едно от любопитните неща за ЕС е обратната връзка между сумата от средства под въпрос и времето, прекарано в преговори. Нищо не илюстрира това по-добре от страхотното зрелище на преговорите около бюджета на Съюза, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

Не се подвеждайте от сумата от 1 трлн. евро, която се тиражира като основа на спора. Тази сума е за период от седем години, през които БВП на ЕС се очаква да възлезе на 100 трлн. евро. Освен това дебатът не е за целия бюджет, а за около само 3% от него, или едва 0,03% от БВП на Съюза. Би било пресилено да се отдава каквaто и да било макроикономическа значимост на такава стойност.

От друга страна, намирането на решение на европейската дългова криза ще коства реални пари и би имало реална икономическа значимост. Върху това трябва да се фокусират лидерите на ЕС, а не върху бюджета.

Необичайната важност на бюджетните преговори и на призива на британския премиер за „замразяване“ на бюджета на ЕС, всъщност ни разкрива какво бъдеще очаква Съюза. Замразен бюджет би означавал, че ЕС се ограничава до настоящите си функции.

Забравете за Програма 2020 или за някакъв стремеж към политики за ускоряване на растежа. Основният проект на ЕС си остава ограниченият единен пазар, който до голяма степен е разочароващ и без измерим ефект върху БВП. Той не се разпростира върху повечето услуги, които са най-голямата част от европейската икономика.

Европейските правителства отстъпиха от усилията за единен пазар в областта на финансовите услуги по време на кризата. Страните-членки също така гледат на енергийния пазар главно като вътрешен. Военните доставки пък никога не са били част от единния пазар. Винаги съм смятал, че най-полезната функция на единния европейски пазар е, че може да бъде сочен като успех в речите след официалните вечери, споделя Мюнхау.

Това, което ни казват бюджетните преговори е, че процесът на европейската интеграция на ниво ЕС е до голяма степен завършен. В този смисъл има малко значение дали Великобритания например ще остане в съюза. При формалното му напускане страната няма да загуби европейските си права, включително на работа и пребиваване на нейните граждани на територията на Съюза, както и разбира се правото на достъп до единния пазар, каквото и ползи да носи той. Условията по напускането на ЕС могат свободно да се договарят. Дори в момента няма голяма разлика дали сте във Великобритания (в рамките на ЕС) или в Норвегия (извън него).

Днес на ЕС са му останали две важни функции. Първата е, че той осигурява инситуционалната и законодателната рамка на еврозоната, за да може тя да намери решение за излизане от кризата, което обаче не е непременно да се случи. Вероятността еврозоната да не се справи не е незначителна.

Но ако еврозоната успее, то тя ще узурпира единния пазар, като вероятно го превърне в нещо полезно. Банковият съюз би могъл да е първата стъпка към единен финансов пазар в рамките на валутния съюз. В крайна сметка може да се очаква единен трудов пазар, както и такъв на услуги, на ниво еврозона. Ако се създаде фискален съюз, бюджетът на еврозоната ще се окаже не само по-голям от този на ЕС, но и с по-различна структура, за да може да изпълни целта за макроикономическа стабилизация.

Втората основна фукнция на ЕС е да играе ролята на чакалня за държавите-членки, които все още не са в еврозоната, но желаят да се присъединят в даден момент. Истинската разделителна линия в ЕС не е между 17-те членки на еврозоната и останалите 10 страни в съюза, а между тези, които държат на общата валута (настоящи и бъдещи членки на еврозоната) и другите, които искат да останат извън нея.

Великобритания определено е във втората категория, както и Чехия. Дания и Швеция също са част от тази група, но са малко по-близо до еврозоната.

В края на краищата няма значение дали страните от тази втора група напуснат формално ЕС, наблюдават отстрани или пък еврозоната се отдели от тях. В някакъв момент обаче ще настъпи шумна раздяла, макар и вероятно след доста години. Тя може да приеме различни форми. Формалното отделяне е само една от възможностите. Групата от излизащите от ЕС обаче не би могла да запази трайно предишните си права, колкото и безкрайно търпелив да е Съюзът относно преходните споразумения. Маргинализацията на ЕС за сметка на еврозоната има последици върху други политики, като външната и сигурността, както и върху разширяването на Съюза.

Настоявайки за замразяване на бюджета на ЕС, Дейвид Камерън всъщност прави услуга на еврозоната. Подкопавайки ЕС той дава допълнителни стимули на валутния съюз да преследва своя общ интерес.