Еврозоната влиза във форма, стимулирана от дълговата криза

Под натиска на дълговите пазари еврозоната като цяло се превръща в много по-балансирана и потенциално по-динамична икономика, сочи изследването „2012 Euro Plus Monitor“ на базираната в Брюксел неправителствена организация Лисабонски съвет, цитирано от Ройтерс.

Тригодишната дългова криза, започнала с неустойчиво високото ниво на гръцкия държавен дълг, принуди балканската държава, както и Ирландия, Португалия, Испания и Италия да предприемат амбициозни икономически реформи, за да си върнат доверието на пазарите.

Според резултатите в ежегодния доклад на Лисабонския съвет в момента Гърция е лидер в реформите, насочени към оздравяване на икономическите фундаменти, следвана от Ирландия, Естония, Испания и Португалия.

„Почти всички държави, които имат нужда от корекция, намаляват рязко своите съществени бюджетни дефицити и подобряват външната си конкурентоспособност с впечатляваща скорост“, се подчертава в доклада.

В него се добавя, че и 4-те страни от еврозоната, които получават или са договорили външна подкрепа – Гърция, Ирландия, Португалия и Испания – са увеличили усилията си в посока на корекция през последните 12 месеца.

„С други думи, под натиска на кризата, страните, които трябва да влязат бързо във форма, го правят. Резултатите не откриват и следа от „морален риск“ - хипотетичният риск, че външната подкрепа може да притъпи готовността за извършване на корекциите“, пише в документа.

Докладът показва, че външните дисбаланси, които са една от причините за дълговата криза, се свиват, и че натискът от гледна точка на заплатите се сближава в рамките на еврозоната.

Реалните разходи на единица труд намаляват рязко в Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. От друга страна бе сложен край на запазването на нивото на заплащане, на което отдавна се гледа като на сдържащо вътрешното търсене в Германия.

„Повече от всичко друго това показва, че в рамките на валутния съюз могат да бъдат направени - и се извършват - сериозни структурни корекции“, се изтъква в доклада.

В него пише също, че макар еврозоната и управленската ѝ структура все още да имат нужда от подобрение, те вече осигуряват важна рамка, в която страните могат успешно да се реформират самостоятелно.

„Ако еврозоната премине през настоящата тежка криза и запази настройката си за реформи, тя може да изплува от кризата като най-динамичната от големите западни икономики“, заключават авторите на изследването.