Миналия месец беше Атина, сега е Лисабон. Канцлерът на Германия Ангела Меркел се превърна в нещо като икономичен турист, който обяснява на място плановете си за еврото.
Правителствата в периферията на еврозоната най-малко се опитват да се придържа към условията на центъра. Затова на помощ идва Европейската централна банка (ЕЦБ), която ще попречи на “скалните обитатели” да паднат в бездната. Няма да има драма, както свидетелства авантюризмът на Гърция. Нито неплатежоспособност по националния дълг, нито проблемите на банките ще предизвикат пропукване, пише в коментар за FT Себастиан Малаби.
Неспокойният германски канцлер иска да накара Европа да се съсредоточи върху дългосрочните предизвикателства, пред които се изправя – реформата на паричния съюз. По всичко личи, че Ангела Меркел доминира този процес на “проектиране” на промените.
Нейният принцип, че подкрепата за периферията на еврозоната трябва да зависи от контрола в центъра е залегнал в новия фискален пакт и централизирания банков надзор.
Като иронично ехо от основаването на еврото обаче канцлерът може и да допусне неразумна грешка, която да "отрови" паричния съюз при следващата криза, отбелязва анализаторът.
Когато беше създадено еврото, германците смятаха, че ЕЦБ е образ и подобие на Bundesbank. В известен смисъл това е вярно, но що се отнася до управлението германците просто са се залъгвали.
Системата за гласуване в ЕЦБ е един член на управителния съвет – един глас. От 23-мата членове само 2-ма са германци. Така че управителят на германската централна банка не е по-силен от този на Кипър или на Малта например.
При нормални обстоятелства тази система работи добре. Германците получиха ценовата стабилност, която искаха, заедно с приятното чувство за абстрактна и примитивна национална лоялност. В необикновени времена, каквито са днешните обаче, германците бяха шокирани, тъй като се наложи ЕЦБ да промени политиката си и да спасява – нещо, което Берлин ненавижда.
Това обаче е перфектната рецепта за неприятности. В един момент банките в периферията на Европа като че ли станаха длъжни да изглежда слаби. А за да се избегне скъп спасителен план за сектора, Германия започна да оказва натиск за елиминиране на риска и увеличаване на капиталовите буфери.
За да избегнат обаче болезненото намаляване на задлъжнялостта, политиците от периферията взеха противоположната позиция, като предпочетоха благотворителното търпение. Предвид структурата на управлението на ЕЦБ изглежда поразително вероятно периферията да надделее над центъра и надзорът да се омекоти.
Опасенията на Германия донякъде се оправдаха – неоснователните рискове, които са поели банките от периферията, се превърнаха в систематични проблеми. Периферните правителства обаче се огъват под дълговото бреме и не могат да помогнат на собствените си банки. Така цената на спасителния план всъщност пада върху централния спасителен фонд – в случая стабилизационния механизъм.
Германия обаче осигурява една четвърт от парите в ESM, така че германците ще платят най-много за кризата, която напразно се опитваха да предотвратят.
Както Томас Майер от Deutsche Bank твърди в нова книга, това не може да бъде състоятелно. Германците вече са недоволни от паричната политика на ЕЦБ, макар и инфлацията да остана латентна. Ако структурата на управление обаче предполага, че германците все пак ще трябва да платят за банковата криза, напрежението ще прерасне в гняв.
В началото на 90-те години Германия се съгласи с управленската структура на ЕЦБ, тъй като следвоенните лидери не бяха склонни да оказват натиск за налагането на националния интерес. Тогава те искаха примирение в името на обединението на Германия.
Днес Германия е по-настоятелна, тъй като обединението е история. Наивно е да се очаква германците да толерират тези механизми на управление.
Не е твърде късно за Европа да избегнете тази грешка. ЕЦБ планира да създаде нов борд, който ще контролира надзорните органи и въпреки, че той ще бъде подчинен на управителния съвет на централната банка, той ще бъде в голяма степен автономен.
Няма причина новият банков надзор да се управлява така, че системата на гласуване да облагодетелства по-богатите страни, които плащат.
14:11 | 13.09.22 г.