Всъщност звучи доста логично: Гърция страда от огромната тежест на дълга си, което прави икономическото възстановяване на страната почти невъзможно. Най-лесният начин да се помогне на страната следователно е да се опрости част от дълга.
По подобен начин нещата се възприемат и от Тройката - групата експерти от Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), която следи напредъка на реформите в Гърция, пише германското списание Spiegel днес.
По време на подготвителна дискусия за следващата среща на финансовите министри на еврозоната представителите на Тройката са предложили второ преструктуриране на дълга на Гърция. При първото „подстригване“ в началото на годината частните кредитори се отказаха от повече от 50% от своите претенции и по този начин опростиха на страната стотици милиарди евро. Сега се очаква да пострадат преди всичко публичните кредитори. И това ще бъдат основно членки на еврозоната, които през последните две години и половина са изплатили около 127 млрд. евро на Гърция. Заедно с помощта от МВФ сумата е дори 149 млрд. евро.
Дори и частично отписване на тези пари е болезнена мисъл особено за Германия. Правителството в Берлин вече е изпратило в Атина 34 млрд. евро – повече пари от всяка друга държава. И в нито една друга страна отпускането на помощите не бе толкова оспорвано, колкото тук. Отново и отново федералното правителство подчертаваше, че паричните потоци са под формата на заеми, които, разбира се, ще бъдат възстановени. А ако сега се окаже, че няма да се случи точно така?
Министър на финансите Волфганг Шойбле се опитва да отхвърли въпроса за намаляването на дълга като невъзможен вариант. "Не може на длъжник, който не връща задълженията си, да му се предоставят нови пари", заяви Шойбле в интервю за Deutschlandfunk. „Ограничени сме от закона да правим нещо повече от това". Но тези формални ограничения бяха пренебрегвани често от евроспасителите в миналото.
Гърция се нужда от поне 30 млрд. евро
Положението на Гърция е катастрофално. Страната е в рецесия за пета поредна година, а краят на рецесията не се вижда. Планината с дълг стана по-малка само временно с отказа на частните кредитори. През 2013 г. се очаква отново той да бъде около 180% от брутния вътрешен продукт – по-висока стойност, отколкото преди подстригването. А как съотношението на дълга се очаква да спадне до 2020 г. до залегналата в спасителните програми цел от 120% от БВП, е голяма мистерия.
Но това не е всичко - пакетът от помощи има срок до края на 2014 г. След това гръцкото правителство ще трябва да се финансира отново чрез капиталовия пазар - за експертите обаче това е безнадеждно начинание. Ето защо страната може да получи според последните предложения на Тройката две години повече време. Удължаването обаче няма да е безплатно. Според информация на Spiegel Европейската комисия и ЕЦБ очакват, че ще са необходими още 30 милиарда евро. Експертите на МВФ очакват дори заемите да са за над 38 милиарда евро.