Спазва ли се хигиената в кланиците в новите страни от ЕС?

Новите държави в ЕС не прилагат стриктно хигиенните правила в кланиците, отбелязват от Европейската сметна палата в свой специален доклад.

Кланиците са важен етап от веригата на преработване на храните, се посочва в документа. Страните, които влязоха в общността след 2004 година, т.е включително и България, са получили отделно средства за кланиците, а целта е да бъдат постигнати европейските изисквания в тази област. „Това е голямо предизвикателство, тъй като тези изисквания са по-строги отколкото действащите национални норми“, признават одиторите.

Проверките на палатата са от една страна на действията на Европейската комисия, натоварена да следи за контрола и изпълнението на плановете, и от друга – за предприятията за хранителни продукти.

Те са показали неподходящо оборудване за почистване, дезинфекция и зашеметяване. Липсват подходящи съоръжения за съхранение на месото, обявено като негодно за консумация, както и разделението на т.нар. „чисти“ и „мръсни“ зони.

Посочен е и случай в кланица в Румъния, където персоналът е започнал да обработва месо веднага след като са почистили пода, но и преди да си измият и дезинфекцират ръцете. На много от посетените места пък е липсвало отделение на зоните и се е налагало одиторите да преминават от „мръсната“ в „чистата“ зона и обратно, поради липса на друг изход.

Друг недостатък, проявил се при проверките, е смесването на отговорностите на предприятията и на официалния ветеринар. Това е било наблюдавано в малките кланици, но пък може да засегне независимостта на официалния контрол, допълват европейските одитори. 

Има и регистрирани нарушения по отношение на спазването на правилата на въведената собствена система за сигурност. Например в кланица в Румъния тестовете за салмонела са правени по-рядко от законовите изисквания. В предприятие в Полша пък липсват каквито и да били доказателства за извършени микробиологични анализи.

Според проверките обаче като цяло предприятията са въвели подходящите процедури за спазване на изискванията. В същото време обаче са отбелязани и нарушения, които налагат засилени проверки от страна на националните органи. От сметната палата препоръчват и строг надзор на тези органи, както и на изпълнението на хигиенните изисквания от страна на ЕК.

Що се отнася до Комисията пък европейските одитори смятат, че изпълнението на хигиенните изисквания не е проследено изцяло. Първите проверки са били направени през 2006 година, но в сектора на птичето месо инспекторите от главна дирекция „Здравеопазване и потребители“ са влезли за първи път едва през 2008 година. Към края на 2011 година целият преглед от страна на ЕК е още в процес на изпълнение, става ясно от доклада.

От Сметната палата уточняват, че са посетили 25 кланици в Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словения (по пет от всяка държава).

Средствата за подобряването на състоянието на кланиците бяха отпуснати по присъединителната програма за селските региони САПАРД. С контрола на изпълнението на заложените мерки е натоварена Европейската комисия. По САПАРД за всички нови членове са отпуснати над 1 млрд. евро по мярката „Подобряване на преработването и маркетинга на земеделски и рибни продукти“. Тъй като няма специална мярка за кланиците, липсва и точна информация за отпуснатите средства, но според оценките на одиторите става въпрос за около 117 млн. евро.

Финансирането е използвано за закупуване на оборудване и преустройство на помещенията. Според европейските разпоредби например е забранено използването на обикновена боя за боядисването на стените и подмяната се финансира с европейски средства.

Те са инвестирани още и за изграждането на стерилизиращи и почистващи инсталации, които отговарят на нормите в ЕС.