Проблемите на Испания бяха обсъждани толкова интензивно, че възможността иберийската държава да стане първата от еврозоната, подала молба за спасителна помощ – нещо немислимо преди кризата – получи широко доверие, пише в свой коментар в CNBC Кейтрин Бойл.
След подобряването на пазарните условия през последните седмици обаче страната може да прекара месеци, обмисляйки дали да поиска помощта, предупреждават икономисти и анализатори.
„Вероятно те усещат, че нямат нужда от ново споразумение. Ако погледнете пазарите в момента, няма нов пристъп на напрежение и обикновено когато изтръгвате нещо от политиците, това е станало, защото пазарите са ги принудили“, заяви Джейн Фоли, старши валутен стратег в Rabobank. „Испанският премиер има нужда от натиск, такъв няма, така че се намираме в тази „ничия земя“, добави тя.
Дълговите проблеми на Испания дори не са в официалния дневен ред на срещата на високо равнище на лидерите на Европейския съюз, която започва днес в Брюксел.
Анализатори в Bank of America/Merrill Lynch твърдят, че финансовото положение на Испания и „относително ограниченият“ пазарен натиск ще отложат незабавното подаване на молбата за спасителна помощ, макар все още да смятат, че в определен момент на страната ще се наложи да го направи, вероятно в края на тази или началото на следващата година.
Напрежението в банковия сектор остава притеснително, като през август лошите кредити нараснаха до 10,5% от всички, сочат публикувани днес данни на испанската централна банка.
От друга страна Испания е покрила около 90% от нуждите си от финансиране за годината, а данъчните приходи за септември би трябвало да нараснат след повишението на ДДС.
Икономическите показатели за третото тримесечие до момента бяха по-добри, отколкото се надяваха мнозина, като индустриалното производство е нараснало средно с 1,3% за юли и август в сравнение с резултата за второто тримесечие.
Правителството може би иска да отложи подаването на молбата заради изборите в отделните области, насрочени за 21 октомври и 25 ноември. А и Германия, която в момента се явява ковчежникът на еврозоната, има свои причини да отлага поредна скъпоструваща спасителна помощ колкото е възможно по-дълго, тъй като догодина и там предстоят национални и местни избори.
От друга страна обаче се увеличават притесненията, че Испания няма да успее да изпълни поставената цел за бюджетен дефицит от 6,3% за 2012 г.
На проведения днес аукцион на испански държавни ценни книжа реализацията се оказа по-висока от очакваната, а средната доходност по емисиите с матуритет през 2015, 2016 и 2022 г. падна до 5,46% при 5,67% на аукцион през миналия месец, оставайки и под средната за годината от 5,91%.
Доходността по държавните облигации, която някога бе относително пренебрегван пазарен показател, излезе на преден план по време на продължаващата дългова криза в еврозоната.
Сравнително силното представяне на испанските ДЦК бе подпомогнато от възхваляваните планове на Европейската централна банка за понижаване на доходността в страните от периферията на еврозоната, които обаче не са недвусмислено положителни.
„Спадът в доходността по испанските облигации от края на юли отразява най-вече обещанието да се направи „каквото е нужно“, за да бъде запазено еврото, а покупките на облигации да станат неограничени. Ако тези действия не получат материализация, при това в забележими обеми, смятаме, че доходността по облигациите отново рязко ще се повиши“, пише в своя бележка Джонатан Лойнс, главен икономист за Европа в Capital Economics, визирайки изказване на президента на ЕЦБ Марио Драги.
Това е и дилемата, пред която са изправени трейдърите, които бяха обезсърчени да продават испански облигации след обявата на ЕЦБ за покупката им.
„По някакъв начин ние сме в положение от типа „Параграф 22", смята Фоли. „Какъв е смисълът да продавате испански облигации, ако знаете, че всяко действие ще доведе до включването на ЕЦБ и ще понижи стойността на вашите активи?“, пита риторично тя.
02:31 | 13.09.22 г.