Биогоривата са един от начините за намаляване зависимостта на икономиките от петрол. Същевременно обаче тяхното производство поражда сериозни проблеми.
Много държави в ЕС видяха лъч светлина в биогоривата – от една страна да постигнат по-малко замърсяване на околната среда, а от друга - да се отърват от зависимости, и по тази причина започнаха да стимулират производството на култури като рапица, предназначени за производството на биогориво.
Тези политики обаче доведоха до изкривяване в селското стопанство – все повече земеделски площи се преобразуват и се засаждат с култури, предназначени за горива, а не за храни.
За да бъде избегнат този проблем, от Европейската комисия излязоха с ново предложение, според което биогоривата трябва да бъдат около 5% от използваната възобновяемата енергия. В момента този дял е 10%.
Освен това от ЕК ще се опитат да насърчат производството на биогоривата от т.нар. „второ поколение“, т.е от отпадъци или слама. При изгарянето на тези горива в атмосферата се отделят по-малко количество парникови газове, в сравнение с изкопаемите горива. Освен това производството на този вид горива не са пряко свързани с глобалното производство на храни.
Целта е да се търсят горива, чието изгаряне замърсява по-малко атмосферата, не е свързано с пряко с производството на храни, а същевременно намалява зависимостта на ЕС от внос на изкопаеми горива, коментира комисарят по действия в областта на климата Кони Хедегор.
Биогоривата са нисковъглеродна алтернатива на изкопаемите горива. При ефективното им производство те имат по-висока енергийна плътност и отделят по-малко парникови газове, в сравнение с петрола, природния газ или въглищата.
Според някои учени обаче ефектът е минимален, тъй като при производството на културите се отделят толкова парникови газове, колкото и петролът, който те заменят.