Брюксел призовава европейските страни да ускорят свързването на електропреносните и газовите си мрежи, се посочва в проектодоклад на Европейската комисия (ЕК) за необходимите инвестиции в енергийната инфраструктура, съобщава EurActiv.
Естония, Литва, Латвия, Малта, Кипър, Испания и Португалия се определят като „газови острови“ заради недостатъчните връзки с останалите страни от ЕС.
Дори още по-сериозно е положението в страни, които до голяма степен са зависими от един единствен доставчик, въпреки че географското им положение е по-благоприятно. Такъв е случаят със Словакия, България, Унгария и Румъния, се посочва в доклада.
След руско-украинската газова криза от зимата на 2008-2009 г. ЕС предприе редица мерки, за да гарантира, че отделните страни са по-добре свързани и по-малко уязвими в случай, че доставките от Русия отново бъдат нарушени. Няколко години по-късно обаче се оказва, че в тази посока е било направено съвсем малко въпреки осигуреното финансиране.
България трябва да приключи инвестиционните проекти за газови връзки с Румъния, Сърбия и Гърция, както и да направи възможно двупосочното подаване на газ с Турция, се подчертава още в изследването.
„България трябва да участва по-активно при изграждането на Южния газов коридор, който има потенциала да диверсифицира източниците на газ за Стария континент“, се казва в документа. Южният газов коридор е ключов елемент от проекта за доставка на газ за Европа от Азербайджан.
Досега България е поела по-сериозен ангажимент единствено към изграждането на Южен поток – финансираната от руския газов гигант Газпром тръба, която е пряк конкурент на Южния газов коридор.
Комисията призова България и Унгария да разширят капацитета на трансграничната си електропреносна мрежа, за да улеснят търговията със съседните страни.
Докладът на Комисията е изготвен на базата на информация, предоставена от страните членки, както и от други източници. Според документа България е единствената страна, която не е предоставила никаква информация на Комисията.
19:17 | 13.09.22 г.