Европа вече е с една стъпка по-близо до създаването на банков съюз благодарение на план за контрол върху кредитните институции от страна на Европейската централна банка, очертаващ се като крайъгълен камък на по-тясната фискална интеграция, която трябва да сложи край на годините на финансова и икономическа бъркотия в региона, съобщи Ройтерс.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу представи предложението в годишното си обръщение за състоянието на съюза, прокарвайки пътя към по-нататъшна икономическа и финансова интеграция, която трябва да подкрепи бъдещето на общата европейска валута.
„Кризата показа, че макар банките да действат в международен мащаб, правилата и надзорът остават на национално ниво“, каза Барозу пред депутатите от Европейския парламент. „Имаме нужда от действия в посока на общи надзорни решения именно в рамките на еврозоната. Общият надзорен механизъм, предложен днес, ще създаде подсилена конструкция с основна роля на Европейската централна банка ... Това ще бъде надзор върху всички банки от еврозоната“, добави той.
Предложените банкови реформи, които трябва да бъдат одобрени от държавите-членки на Европейския съюз, имат за цел да скъсат връзката между силно задлъжнелите страни и техните проблемни банки, справяйки се с ключовия елемент на дълговата криза, която мъчи Европа от началото на 2010 г.
За да проработи планът, ще се наложи страните-членки да се откажат от част от суверенитета си по отношение на надзора върху своите банки. Това по традиция е отговорност на отделните държави, а предложението вече предизвика вълнения в Германия и Великобритания.
Банковият съюз предвижда 3 стъпки: ЕЦБ получава правомощията да извършва мониторинг на всички банки от еврозоната и тези в ЕС, които се съгласят с това; ще бъде създаден фонд за ликвидация на проблемни банки; въвежда се схема за защита на влоговете на физическите лица в цялата еврозона.
Създаването на обща рамка за действие спрямо проблемните банки би означавало отказ от досегашния различен подход за всеки конкретен случай, разочаровал инвеститорите и помогнал за повишаването на разходите за заемане на средства в по-слабите държави-членки на еврозоната.
„Това е гигантско предизвикателство“, заяви Никола Верон, експерт за финансовата политика на ЕС в института Брьогел. „Това не е просто банков съюз. Банковата реформа е част от по-мащабните действия за интеграция, които кризата ускори“, добави той.