В понеделник еврокомисарят по икономическите и парични въпроси Оли Рен отправи реч към законодателите относно вижданията си за новия паричен съюз. Според плановете му Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да „надзирава“ европейската банкова система, включително и по-малките банки в ЕС.
„През последните години станахме свидетели как дори малките банки могат да се окажат жизненоважни за цялата система и да причинят финансови сътресения“, каза Рен, посочвайки за примери Northern Rock, Anglo Irish и Bankia.
Еврокомисарят допълни, че веднага щом банковата система на Европа е контролирана подходящо, страните в еврозоната трябва да укрепят взаимната си зависимост чрез преминаване към фискален съюз. Особено внимание трябва да се отдели и на стабилни бюджетни политики, които да предотвратят неустойчиви парични развои, пише CNBC.
„В следствие от това може да се наложи емитирането на общ дълг, макар и ограничен. Това може да стане само докато разделението на риска включва съизмерими стъпки към съгласувано вземане на решения за бюджета, който да предотвратява моралния риск и бюджетните нарушения“ обясни финландецът.
Ако всичко това може да се постигне с балансирани бюджети (или такива с излишък) успоредно с емитирането на общ дълг, то тогава опредено ще се насочим към второ издание на еврото. Въпреки това проблемът остава придвижването до това състояние. В момента вниманието на инвеститорите е привлечено към Европа за предстоящите важни срещи.
Днес ще се състои среща на ЕЦБ, на която инвеститорите очакват Марио Драги да разкрие повече информация за употребата на своята „голяма базука“. В понеделник той заяви, че ЕЦБ няма да наруши принципите си, купувайки краткосрочни ДЦК.
„Има съвсем малък паричен финансов ефект в това, което правим“, каза Драги.
Еврото заедно с европейските акции отбеляза увеличение след това изказване, но има голяма вероятност инвеститорите да останат разочаровани след четвъртък. Драги каза ясно, че ЕЦБ ще се намесва на пазара само ако страните са поискали помощ от Европейския инструмент за финансова стабилност. Засега Испания и Италия се обръщат неохотно към подобен вариант, а шансовете да настъпи промяна преди четвъртък са доста ниски.
Тонът на северните страни значително омекна след като ще трябва да дават съгласието си за всяка покупка на облигации. Финансовият министър на Люксембург Люк Фриден дори заяви в интервю пред CNBC, че е в интерес на по-богатите нации да подкрепят периферните държави.
Фриден добави, че „е в наша облага да помогнем не само на другите, но и на нас самите. Това важи и за Люксембург, и за Германия. Не го правим само от солидарност, но и за да стабилизираме финансовите си институции и по този начин икономиките си.“
„Затова в краткосрочен план данъкоплатците може да се ядосат, защото не виждат ефекта в близкото бъдеще, но ако помислят в дългосрочен план, ще разберат целта. А тя е да се борим за запазването на зоната с обща валута, макар и да се наложат някои промени“
Дори германският канцлер Ангела Меркел заговори за европейска солидарност, твърдейки, че може да постигне това, което други не успяха по време на дълговата криза – да бъде преизбрана.
„Трябва да бъдат проведени промени. Знаем, че за германците това е единственият начин за подобрение. Просто не е достатъчно да се поддържа досегашното ниво. Нека не забравяме, че в тези трудни времена пострадалите страни заслужават солидарност, за да могат да превъзмогнат проблемите си“ сподели Меркел в понеделник.
Говоренето за подкрепа и одобрението на откупуването на огромни количества испански и италиански облигации са доста различни неща.
Някои финансови мениджъри предвиждат, че през следващите два до три месеца еврокризата ще се успокои и до края на годината нещата ще изглеждат далеч по-оптимистични.
„Моят фонд се е покачил в 10% тази година и клиентите ми ме питат дали ще се откажа, за да предпазя печалбата си. Ако управниците се вземат в ръце, приходите от цикличните акции могат да бъдат огромни“, каза Майкъл Браун, фондов мениджър в Martin Curriе. Той вярва, че прекалено много инвеститори залагат на негативен изход, и се опитва да реши дали да направи голям залог за благоприятното развитие на еврокризата.
„Все още сме на мнение, че икономическият спад в Европа ще се проточи. Последните събития приличат повече на Голямата депресия от 1929 г., отколкото на който и да е бизнес цикъл до сега“, заяви Карл Уайнбърг от High Frequency Economics.
Уайнбърг постоянно е бил "мечка", що се отнася за дълговата криза в еврозоната и влиянието й върху икономиката. След като по-голямата част от Европа е в рецесия, е трудно да се оспорва позицията му. Според него управляващите са успели само да отложат неизбежното въпреки постоянните срещи в опити за спасяване на еврото.