Въпросът, който нашумя напоследък между управляващи и инвеститори, е дали не е време правителствата в еврозоната да започнат да продават златните си резерви в опит да разрешат проблемите на Европа, пише Financial Times.
С началото на есента се вижда, че стресът в еврозоната продължава да владее атмосферата. Докато напрежението продължава да расте, World Gold Council (WGC – институцията, която представлява индустрията за злато) подхвърли идеята, че е време правителствата на еврозоната да започнат използването на златото по по-креативен начин, особено в Италия, за да намалят лихвените проценти.
Количеството на ценния метал, за което става дума, се равнява на 10 000 тона резерви само в еврозоната. Според WGC е пределно ясно, че най-засегнатите от кризата страни като Португалия и Италия, са притежатели на значима част от тези активи.
Не е учудващо и че съществуващата криза провокира някои да предложат продажбата на част от златните резерви. В последните няколко години стойността на златото се покачи осезаемо и сега е подходящият момент за правителствата да се възползват и да изплатят лихвите по облигациите си.
WGC обаче е на обратното мнение. Според тях това ще бъде грешка, не само защото такава внезапна активност на пазара на златото ще намали цените, а и защото се оказва, че дълговете в еврозоната са толкова големи, че продажбите на злато няма да могат да разрешат проблема. „Златните резерви на най-пострадалите от кризата страни (Португалия, Испания, Гърция, Ирландия, Италия) могат да покрият само 3,3% от неизплатения дълг на правителствата им“.
В крайна сметка WGC приветства друга идея – страните от еврозоната трябва да секюритизират част от резервите си, емитирайки обезпечени със злато държавни облигации. Тази процедура може да стане по много лесен начин или да бъде структурирана с помощта на траншове с различен риск. По който и вариант да бъде извършено секюритизирането, важното е, че златото ще предоставя допълнителна сигурност на облигационерите. По този начин инвеститорите, които нямат доверие на правителствата в еврозоната, ще се успокоят.
„Използвайки само част от златните резерви като обезпечение, разходите по емитиране на задлъжнелите страни могат да паднат значително“, допълват от WGC. За допълнителна убедителност институцията цитира историята. Например през 70-те години на миналия век Италия и Португалия използваха златото си за обезпечение към заемите от Бундесбанк, Банката за международни разплащания и други кредитори. Наскоро пък Индия взе обезпечен със злато заем от Япония.
Дори и да не се окажат цялостно решение за еврокризата, подсигурените със злато ДЦК могат да помогнат в някои отношения. Засега обаче идеята не получава особена подкрепа сред управляващите. Но дори и европейските лидери да я приемат, ще възникнат правни пречки, защото резервите се държат от централните банки, а не от държавните хазни.
Ако не друго, то поне инвеститорите могат да си извадят заключения от този дебат за бъдещето. Преди десетилетие всички смятаха, че да приемеш злато като обезпечение е остаряла традиция. В ерата на кибер финансите, ценни книжа като облигациите управляваха пазара. Но през последните месеци компании като LCH.Clearnet, Intercontinental Exchange и the Chicago Mercantile Exchange започнаха да приемат злато като обезпечение за маржин изискванията по сделките с деривати.
По-рано това лято Базелският комитет за банков надзор издаде документ, в който предлага златото да бъде един от шестте вида обезпечение за дериватни сделки без централизиран клиринг, както и за съкровищни облигации.
Тези събития обаче далеч не означават, че се насочваме към златен стандарт. По скоро наблюдаваме бавна промяна на поведението, но не от желание за използване на златото, а заради нарастващ риск и нежелание за търгуване с привидно сигурни активи като краткосрочните правителствени облигации. Едно е сигурно – скоро няма да станем свидетели на значителна промяна.
12:47 | 14.09.22 г.