Европейската централна банка ще получи огромна власт, която ще се разпростира върху всички 6 000 банки в еврозоната. Това предвижда план на Европейската комисия, който обаче по всяка вероятност ще се сблъска с несъгласието както на Германия, така и на самата ЕЦБ, пише Financial Times.
Причината за недоволството на Германия е, че страната предлага по-децентрализиран подход по посока създаването на банков съюз.
Планът на ЕК е бил договорен тази седмица на среща между Жозе Барозу и Мишел Барние, който отговаря за въпросите на финансовата регулация в съюза. Той предвижда лишаването на сега действащите национални регулатори от почти всичките им правомощия по затваряне и преструктуриране на закъсалите местни банки. Предложението е тази роля да се даде на ЕЦБ.
Предвижда се още надзорните функции да се изпълняват от нов орган към ЕЦБ, а не от сега съществуващия управителен съвет на институцията. На този етап по този въпрос все още има дискусии, но вероятно новият съвет ще включва 23-ма члена – по един от всяка страна от еврозоната плюс шестима независими членове, допълва Financial Times.
Отделният надзорен орган е нужен, за да се осигури преграда между ръководенето на монетарната политика, която включва отпускането на евтини заеми за банките, и новата роля по контрол на тяхното състояние.
Официални представители предупреждават, че новият план все още е проект и няма да бъде формално представен преди 12 септември. След това, за да се осъществи на практика, той трябва да бъде одобрен от ръководителите на всички 27 държави от ЕС, като надеждите са съгласието да бъде дадено до края на тази година.
Единният надзор би представлявал най-значителната промяна в управлението на еврозоната от създаването на съюза. Той би дал на ЕС в известна степен власт да се намесва на национално ниво, каквато до този момент нямаше.
До този момент правителството на Германия се противопоставя на централизирането на всички надзорни функции в ЕЦБ с аргумента, че централната банка трябва да се занимава само с най-големите 20-25 банки в еврозоната, а останалите да се контролират от националните регулатори.
Въпреки позицията на Германия Барозу е взел решение за поемане към по-решителен курс на промени. Той се подкрепя от еврокомисаря по вътрешния пазар, чиято дирекция е в основата на предложението. Основен негов аргумент е, че по-умерен подход би разочаровал финансовите пазари.
Някои високопоставени представители на ЕС пък правят забележката, че кризите в Ирландия и Испания са предизвикани от по-малки и систематично неособено важни банки. „Не е достатъчно да гледаме само транснационалните банки, които са важни за системата“, обяснява представител, пожелал анонимност.
Освен всичко това разделянето на отговорността между различни надзорни органи би усложнило създаването на банков съюз – изграждането на обща схема за гарантиране на депозитите и фонд за спасяване на банки. Ако само големите финансови институции участват в такива схеми, то вложителите биха избягали от малките банки, допълва той.