Окончателната промяна в „играта“ за еврозоната

С течение на еврокризата няколко събития бяха посочени като ключ за разрешаване на проблемите на пострадалите страни в еврозоната. 

Последната новина, която привлече вниманието на пазарите е потенциалната неограничена намеса на Европейската централна банка (ЕЦБ) на облигационните пазари, като финалното решение по въпроса ще бъде обявено след официалната среща на ЕЦБ през септември. Според стратега от HSBC Стивън Мейджър, ако бъде приета новата функция на ЕЦБ, това може да промени цялостния курс на дълговата криза в Европа. „Не само, че това ще намали спредовете (спрямо доходността на базовите германски ДЦК - бел. ред.), но и ще ги задържи на тези нива“, посочва той.

Статия в престижното германско списание Der Spiegel относно обсъжданите от ЕЦБ целеви спредове по облигациите на страните от Южна Европа насърчи фондовите борси и понижи доходността на испанските и италианските ДЦК по рано тази седмица. Ползите от тези промени обаче бяха обезсмислени след като говорителят на ЕЦБ нарече статията „подвеждаща“.

Разбира се, преди също бяха споменавани достатъчно „мощни оръжия“, способни да променят обстановката в Европа – банков съюз на еврозоната и инжектирането на ликвидност в банковата система посредством дългосрочни операции по финансиране на ЕЦБ. Най-големите притеснения обаче са, че дори последната интервенция да се осъществи, все още ще е нужна политическа намеса.

„Включването на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция ще се осъществи до голяма степен благодарение на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС). Повече по въпроса ще стане ясно до 6-ти септември и ще се очаква да влезе в действие след 12-ти септември. Това ще предостави голям стимул на правителствата да продължат с реформите. Но разбира се от тях ще се очакват резултати“, казва Мейджър.

„Въпреки че ЕЦБ не може да провокира сама икономическия растеж в Европа, тя може да помогне на затруднените страни, като ги рефинансира. А това ще реши един от основните проблеми на кризата“, според него.

Покачващата се облигационна доходност е един от факторите, които тласнаха периферните икономики на еврозоната в ръцете на Международния валутен фонд (МВФ), ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК), или така наречената „тройка“. Испания и Италия са последните държави, чиито покачващи се разходи по заемите сочат за нужда от спасителен пакет.

След бедния на събития август се очаква обстановката в еврозоната да се нажежи отново през предстоящите дни и да предизвика нови главоболия за пазарите.