Премиерът на Италия Марио Монти е под постоянен обществен натиск да не иска спасителна помощ от европейските си партньори, пише FT.
Икономисти и политици настояват Монти да използва ресурсите на страната, за да намали огромния публичен дълг. Патриоти и политически опортюнисти пък организират протести, посланието на които е „Ние можем да се справим и сами!“
Лявоцентристките депутати в италианския парламент Джулио Сантагата и Джакомо Портас внесоха за разглеждане законопроект, в който предлагат италианците да плащат предварително някои от данъците, за да се повишат приходите в хазната.
„Ние искаме да докажем, че сме в състояние сами да помогнем на себе си, а не да свършим като гърците“, коментира Джулио Сантагата.
Той признава, че дори и да бъде приета, тази мярка няма да разреши проблемите с публичния дълг, които има Италия.
Далеч по-радикални мерки са подготвили политиците от дясноцентристката партия на Силвио Берлускони. Те се оформят и като политическа платформа на формацията преди изборите догодина, но въпреки това ще бъдат представени и на Марио Монти в скоро време.
Бившият министър в кабинета на Берлускони Ренато Брунета коментира, че ако партията спечели изборите, управляващите ще се стремят да намалят дълга на Италия от 2 трлн. евро до около 400 млн. евро в периода 2013-2018 г., а спестените от лихви средства да се използват да облекчаване на данъчното бреме за италианците. Той обаче отказа да разкрие подробности по подготвените мерки.
Това не е първият път, в който партията на Берлускони обещава да намали данъците, ако бъде избрана на власт, докато лявоцентристките му конкуренти залагат на данъците върху богатството, отбелязва изданието.
Бившият италиански премиер със сигурност ще се възползва от нарастващите антигермански настроения в Италия, особено в южната част на страната, която не е толкова зависима от „германския локомотив“.
„Ние сме във война, нищо, че не се чуват гърмежите от бомбите“, коментира Анджелино Алфано, секретар на дясноцентристката партия „Народът за свободата“. Той обвини Германия в „прекомерна твърдост“ и противопоставяне на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Професорът от университета Bocconi Франческо Джавази също е на мнение, че евентуален спасителен план ще доведе до неприемлива загуба на суверенитет. Той предлага Италия да спре всички аукциони за средносрочни и дългосрочни облигации, като вместо това държавната финансова агенция към Министерството на финансите в Италия може да използва банковия си лиценз, за да осигури заемни средства от ЕЦБ, с които да се купува дълг.
Премахването на финансовия данък върху лихвените плащания също би насърчил местните инвеститори да купуват повече, посочва Джавази.
Същевременно в Испания се поведе дебат какви биха били последствията за страната от вземането на евентуална спасителна помощ, тъй като Мадрид ще подлежи на пълен мониторинг и строг контрол от страна на Европейската комисия (ЕК), ЕЦБ и Международния валутен фонд (МВФ).
Испанският премиер Мариано Рахой пък настоява европейските власти да побързат с подготовката на детайлите по програмата за изкупуване на облигации. Той дори е изпратил писмо до председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, в което настоява „работната група да се събере най-скоро, за да финализира детайлите по плана спасителните фондове на еврозоната да се намесват на пазарите“.