Обичайно трезвата германска икономическа общност захвърли добрите обноски, впускайки се в остра идейна битка за бъдещето на еврото, пише Financial Times.
Сериозни експерти от областта на публичните финанси и монетарната политика си разменят обвинения в подклаждане на национални страхове в „кръчмарски стил”, според една от фракциите, и в съзнателно изопачаване на фактите, според техните опоненти.
В основата на спора е изтъкнатият професор Ханс-Вернер Зин, президент на германския институт за икономически изследвания IFO. Неговият емоционален език и остри предупреждения по отношение на огромните европейски дългове, гарантирани от Германия, провокираха гневни контра-обвинения в популизъм от опонентите му сред академичната общност.
Професорът от Мюнхенския университет инициира апокалиптично отворено писмо, публикувано миналата седмица от консервативния Frankfurter Allgemeine Zeitung, в което осъжда стремежа на правителството към банков съюз в еврозоната. „Данъкоплатците, пенсионерите и спестителите от все още финансово стабилните европейски държави не трябва да гарантират банковите дългове на останалите”, се казва в писмото. „Тази схема няма да спаси еврото или европейската идея, а просто ще облагодетелства финансовите институции на Wall Street и в Лондон, както и някои германски инвеститори.”
Писмото, в което се твърди, че вече е подписано от над 200 учени, обаче вбеси германският финансов министър Волгфанг Шойбле, който окачестви подписалите го като безотговорни, а професор Sinn („смисъл” от немски) - като професор Unsinn („безсмислица”).
Писмото разбуни и университетите. 220 академици подписаха ответен отговор, декларирайки че банковият съюз е съществена стъпка за овладяването на кризата в еврозоната, която по никакъв начин не обезпечава колективизация на банковите задължения. Трето официално писмо, публикувано в бизнес вестника Handelsblatt и подписано от светила като Берт Рюруп, дългогодишен икономически съветник на правителството, осъжда съмнителните аргументи и националните клишета в оригиналното писмо. То обвинява авторите в неоснователно разбуждане на страхове и емоции. Зин обаче е непреклонен. „Става въпрос за справедливост, но преди това за фундаментални принципи”, посочва той пред FT. „Инвеститорите трябва да приемат последиците от своите инвестиции.” „Сумите просто са прекалено големи, дори за да се мисли за спасяване. Имаме банкови дългове за 9,2 трлн. евро и правителствени за 3,3 млрд. Те не могат да бъдат гарантирани единствено от данъкоплатците”, изтъква професорът.
01:19 | 12.09.22 г.