Неравенството спъва растежа

За да разбере как да се възстанови за постоянно от Голямата рецесия, една страна трябва да е напълно наясно с  причините й, а за тази цел е необходимо първо да бъдат разгледани фактите. 

Две основни събития изпъкват сред останалите. Първо, цялостното търсене на стоките и услугите в Европа и САЩ е значително по-слабо от годините на разцвет преди кризата. Второ, повечето от икономическите печалби в САЩ през последните години отиваха при богатите, докато средната класа изоставаше в относителен план. В Европа пък неизказаните притеснения относно неравенството в доходите на домакинствата, са провокирани от по-значимите тревоги за неравенството между страните. Докато Германия върви напред, южната периферия на ЕС затъва все повече.

Така описва фактите икономистът Рагурам Раджан в своя публикация за Project Syndicate.

Съществуват някои убедителни обяснения за кризата, които сочат ясна връзка между днешното отслабнало търсене и растящата разлика в доходите. Според субективното мнение на някои икономисти отслабването на профсъюзите в САЩ и щадящите данъчни условия за богатите са причината за забавянето на растежа на доходите на средната класа. А орязването на традиционните програми за социални плащания допринася за ситуацията. Поради липсата на допълнителни средства домакинствата бяха принудени да теглят заеми, ипотекирайки домашното си имущество, за да покриват разходите си.

Покачващите се цени на имотите заблудиха хората, че, ако имат повече пари, ще успеят да изплатят заемите си. Но сега, когато цените се сринаха и кредитите не са достъпни за всички домакинства, търсенето рязко намаля. Следователно ключът към възстановяването е да се облагат богатите, да се увеличат социалните плащания, да се подобрят позициите на профсъюзите и да се повишат минималните заплати, спомагайки по този начин за покачването на доходите.

Наблягането на политики, облагодетелстващи богатите и ощетяващи бедните, беше основната причина за рецесията в САЩ. Въпреки това събитията в Европа не могат да бъдат приписани на подобни действия. Страни като Германия, които въведоха реформи в закона за труда и не вдигнаха рязко заплатите, изглеждат в много по-добра икономическа форма от други държави като Франция и Испания, където работната сила бе по-добре осигурена.

Сега нека разгледаме алтернативно обяснение за трудната ситуация от преди няколко години. Нека се върнем в ранните години на 70-те, когато напредналите икономики изпитваха изключителни затруднения по отношение на растежа. Страни като САЩ и Великобритания впоследствие предприеха политика на дерегулиране.

По-голямата конкуренция и въвеждането на нови технологии повишиха търсенето на способна, талантлива и образована работна ръка за консултантски позиции, а респективно и заплащането на лица, заети с подобна дейност, се повиши. По-рутинните задължения за неопитните и не много образовани работници бяха автоматизирани или аутсорсвани. По този начин бе отбелязано разминаване в доходите, но не заради облагодетелстване на богатите, а понеже либералната икономика подпомага тези, които могат да се възползват от нея.

Тогава късогледите политици решиха да подпомогнат изоставащите доходи на работниците като облекчиха достъпите им до кредити. Така, лишени от регулаторни ограничения, банките прекалиха с рисковите заеми. Тук субективните икономисти се обединяват около мнението, че последствията от тази липса на ограничения са сред основните причини за неравенството между отделните социални класи, поне в САЩ.