Германските политици се споразумяха за фискалния пакт на ЕС

Управляващата коалиция в Германия е постигнала споразумение с опозицията, което ще позволи ратифицирането на европейския фискален пакт от германския парламент през следващата седмица, съобщава ВВС.

Сделката със лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП) и Зелените идва след седмици на преговори.

Германският канцлер Меркел бе основната фигура, настояваща за подписване от Европейския съюз на пакта, който ще санкционира безразсъдното трупане на държавни дългове.

От 27-те страни в ЕС само Великобритания и Чехия отказаха да подпишат фискалния пакт, който трябва да влезе в сила през януари 2013 г. Целта му е да принуди страните от еврозоната да спазват бюджетни правила и да бъде избегнато натрупването на дългове от типа на тези, които в момента подкопават еврозоната.

Чрез днешното споразумение германската опозиция одобрява и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) – новият постоянен спасителен фонд за еврозоната в размер на 500 млрд. евро, който трябва да започне да действа от началото на юли.

За да прокара закони от този вид в парламента, Меркел има нужда от квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете, поради което ѝ се налага да постига споразумение с опозицията.

Вноската на Германия в ЕМС е в размер на 27% от общата сума, като в брой ще бъдат преведени 21,7 млрд. евро, а за 168,3 млрд. евро ще бъдат предоставени гаранции.

От крайната левица обявиха, че ще оспорят пакта пред германския Конституционен съд, който вече принуди Меркел да предостави по-големи правомощия на парламента по въпросите относно спасителните пакети в ЕС.

С днешното споразумение СДП е получила гаранции от правителството, че то ще продължи с придвижването на данъка за финансовите транзакции в ЕС. Нейният лидер Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че ако споразумението за такъв данък се окаже невъзможно за всички 27 държави-членки на ЕС, тогава „ние ще формираме коалиция на желаещите от най-малко 9 държави“.

Според правилото за „засилено сътрудничество“ в ЕС, най-малко 9 държави могат да прокарват определена политика, ако тя не е подкрепена от всички 27 страни-членки.