Вероятността за неизлечим удар върху еврото след гръцките избори бе елиминирана. Това обаче няма да промени реакцията на пазарите в краткосрочен план след обявяването на резултатите утре, пише Forbes. Застрашителният фактор обаче се оказва Испания. Провалът на спасителната помощ за страната поставя Гърция в полезрението на събитията, подчертавайки всеобхватността на проблема. Еврото ще оцелее след кризата в Гърция, защото ЕС може да си позволи да извади още пари за справянето с нея. Но по-голямата заплаха в световен мащаб е, че никой не обръща внимание на разрушаването на единната валута, или поне не достатъчно бързо.
Политиците, които отиват на срещата на Г-20 в Мексико, искат да видят действие за разрешаването на европейския проблем и ако никаква конкретна инициатива от европейските лидери не бъде показана, пазарите със сигурност ще реагират зле. Реакцията на еврозоната обаче е значително ограничена. Те могат да се опитат да налеят повече пари, като междувременно Лагард от МВФ се опитва да издейства буфер от $500 млрд., които Г-20 да обмисли. Но ако Г-20 стигнат до план за увеличаване на държавния дълг, то без съмнение пазарите ще отразят лошо тази новина.
Това, което пазарите и другите страни искат да видят е повече интеграция, като тук се крие истинската заплаха. Защо интеграция? Защото според тях еврото като валута не притежава определена логика. Липсва му висш орган, който да взема решения за икономическата или парична политика или за преструктуриране на банките. Така с политическа интеграция може да се подсили това слабо място на валутата. Решението звучи изключително логично, но има причина то да бъде смятано за най-опасния аргумент, който може да внесе смут в целия свят за години напред.
Както германската централна банка изтъкна, не съществува мандат за реализиране на някое от посочените решения. В нито една страна от ЕС не управлява партия, работеща по програма с такава фундаментална важност. Поради тази причина Бундесбанк се обяви против европейската интеграция. Ако някоя партия постави на преден план идеята за обединението, то по всяка вероятност тя няма да бъде избрана. Бундесбанк правилно признава, че не може да се осъществява интеграция без мандат от избирателите.
Сега може да кажете, че без мерки по този проблем еврото ще загине, но много европейски граждани са на съвсем друга вълна, като това, което искат да видят, са работещи мерки за повече работни места и икономически стимули, а не поемане на нов дълг за спасяването на тази „проклета“ валута.
Реално погледнато истинската трагедия идва от липсата на демократично справяне с проблема. Високопоставените органи в Брюксел си играят с европейската интеграция, абдикирайки от задълженията си за поддържане на просперитета в ЕС. Ясно доказателство за това се намира в скорошните им решения, където запазването на валутата има предимство пред всичко останало. Така накрая се оказва, че се опитваме данадмогнем кризата с валутата, вместо да се изправим срещу икономическата криза - тази със заетостта, прехода и развитието.
Фактът, че единствено немската централна банка се придържа към демократичния процес, е отвъд иронията. Бундесбанк е с ясното съзнание за своите отговорности към реалната икономика – нещо, което за съжаление политиците в тази сага забравят.
Ако Г-20 не се заеме с дефицита на демокрация около еврото, тогава дискусията за организирана развръзка няма да може да започне. Тук се корени и рискът за бъдещето на общата валута.
15:37 | 12.09.22 г.